автор: Marta

Във високата кула на замъка, над земята на 50 метра, в стая с прозорец на изток живее омагьосана принцеса.
Зла вещица я ориса все да стои, да чака, на прозореца облакътена. Сутрин слънцето да посреща, вечер мрака. В тъмнината да скитат очите и и само да чака, да чака и да не знае наистина какво точно иска, какво търси да види, какво желае да срещне. Но дълбоко в сърцето си да усеща, че то ще и подскаже, ако съзре възжеланото да пристига. Какво ще е то- тя не знае- дали принц на черен жребец от далечно царство, дали змей огнен или летящ дракон, дали птича песен или просто дихание ароматно, дали знак небесен...
Тя само чака и чака до безсилие. Прекрасната и дантелена рокля с годините се прокъса, косата и порасна до пода, но тя- омагьосана си остана същата.
Един ден небето и прати бял гълъб- нежен, прекрасен, той изпърха над главата и, на перваза кацна и я загледа безстрашно. Принцесата посегна да го погали, той доверчиво подскочи в дланта и, доверчиво потърка глава в пръстите и. Очите му говореха, а сърцето и слушаше:"Вземи ме, задръж ме, ти мене чакаше. Аз съм твоето неосъзнато желание. Обичаш ме вече- усещаш ли.Любовта превръща хората в птици, птиците в хора, злото в добро обръща и прави блестящ простора."
Принцесата до гръдта си го притисна, сърцето и като гълъб изпърха. Птицата в стаята подхвръкна, на пода кацна, там в прекрасен принц се превърна. Благороден, добър и влюбен в заточената принцеса.
Тя дочака каквото бе чакала. Пред магията на любовта злите вещици са безсилни, злото става дребно и слабо, а желанията ни- всесилни. Дори неосъзнати желания се постигат. Повече време трябва, сърце, търпение и вяра.