автор: ANG

(извадки от Втора глава на книга)
639582* 1

2. ВРЪХ САМОДИВСКИ (2730)
Здравей Свят - Аз съм тук и ти си вече друг!
Шест и трийсет сутринта. Хижа Безбог. Няколко часа сън на планината възстановяват Силата. Свежи сме като росен в началото на Русалската седмица.

Днес е началото на Русалската седмица. Утре е Спасовден или Самодивски Великден. Нарича се още Духовден. Душите на мъртвите са разпуснати още от Велики Четвъртък и ще се приберат в своя свят в края на седмицата. В навечерието на Спасовден живите посещават гробовете им и оставят върху тях червени яйца. В последната събота, преди началото на Русалската седмица, на Русалската задушница преди Петдесетница, трябва да се нахранят мъртвите, защото те през Русалската седмица ще вършеят росена - самодивското цвете. При пълно мълчание, жените трябва да излеят вода на гробовете, "за да не палят краката на умрелите, когато вършеят росена". Това се прави преди изгрев слънце. Русалската седмица и Русалската задушница са посветени на самодивите и на всички починали от преждевременна - нередна смърт.
(...)639582* 1
Потегляме на юг по същата пътека, както вчера - вляво е езерото, а в дясно връх Безбог. Минаваме в подножието на върха, до каменопада, където преди близо 40 години се намираше постройката на старата хижа. След 30 минути пред нас се разкрива алпийска панорама с най-красивия изглед в България: направо и на юг се вижда Поповото езеро с острова по средата (калимавката на попа); вляво - върховете Сиврия и Джано, под тях - Кременските езера; вдясно - върховете Дженгала (Самодивски връх) и Кралев двор. Между тези два върха са Самодивските езера. На тях ще нощуваме довечера на палатка.
Неусетно сме стигнали до най-ниската точка на спускането.Спираме на една полянка, в непосредствена близост до каскадата от водопади.
Очевидно не бързаме със закуската. Диана разстила нейния спален чувал, слага слушалките на уокмена (последната и придобивка за тази година) и затваря очи, слушайки класическа музика. Аз се събличам по бански и тръгвам надолу към водопадите. Вибрирам не от студ, а по-скоро от напрежение. Имам определена цел.

Внимателно оглеждам Водопадите и избирам този, който няколко пъти съм сънувал през зимата. Неспокойствието ми расте. Искам да преодолея водната преграда и да мина зад нея, в Ничията Зона... Опитвам...
Получавам ледено студен воден удар в гърба и главата. Отказвам се, леко зашеметен...
Отивам при Диана, вадя суха кърпа и бързо се разтривам. Преобличам се с дебели дрехи и лягам в моя спален чувал. Анализирам неуспеха си... Не бях достатъчно концентриран, нямах достатъчно вяра в собствените си възможности, плашеше ме неизвестното...С такова енергийно ниво не може да се навлезе през Процепа към Ничията Зона...

"Медитирай, медитирай, медитирай! Успокой топката - ти можеш!" Използвам разнообразни словесни формули за самовнушение. Усещам се изпълнен със Сила и Енергия. Тялото ми вибрира, сякаш иска да полети.

Ставам и тръгвам към Водопадите, решен да премина така - с дрехите. Знаех, че ще успея... Успявам!

Завъртва ме мощна центрофуга в светлинен тунел по посока на часовниковата стрелка. Обзема ме лек страх - не обичам този вид безтегловност. Но Нещо ме успокоява, Нещо внася блажено спокойствие и сигурност в мен.

"Това съм го виждал по филмите.."

"... и си го усещал в детството си" - казва в мислите ми Светлината.

Въртенето спира. Удивен съм от свръхконтрола на съзнанието ми - чувствам се хладнокръвен и уверен в себе си, изпълнен с топлина и любов.

-Ангелей...

От Светлината постепенно се уплътнява тялото на големия композитор и мой приятел - брадат и добронамерено усмихнат, леко приведен. Никога не мога да сбъркам този тембър и това неповторимо обръщение. Иван Спасов!!

Иван почина преди 5-6 години. Заедно написахме и издадохме "60 стъпки по пътя към Храма" по повод на неговата 60-годишнина... Надявах се да напишем "70 стъпки", "80 стъпки"... "Така и не можа да се съвземеш след трагичната катастрофа на Иони - единствената ти дъщеря! Пропиването от мъка сигурно също спада към нередната смърт..." Не съобразявам, че той може да слуша мислите ми...

- Не съжалявай за мен - гледай напред! И ти ще дойдеш тук, но още ти е рано. Имаш още много важни дела да направиш... Защо бързаш...

"Бъди от щастие блажен над сто примамливи години
и още толкова под свода премини - а после?"

- Иване, Преминах под свода за да срещна теб, брат ми, приятелят Асен и други нелепо загинали, които смущават съня ми ... Иначе и аз си спомням цитати на Омар Хайам от нашата книга:
"Дошли сме - откъде? И накъде вървим"
"Пристигнах като прах, отлитам като вятър..."
Моите представи превръщат 64-годишният Иван в 5-6 годишното дете Иванчо, което си играе в двора на бащината къща в Неврокоп: следобед е, маранята пари, и изведнъж от съседния двор, над кирпичения дувар се протяга огромен хобот на някакво праисторическо чудовище, размахва все по-близо хобота, готов да засмуче, да смачка детето, което не помръдва, вцепенено от страх...

- Влизаш често в този мой сън, Ангелей, както и в другия повтарящ се, в който безуспешно изкачвам остър връх или безкраен сипей. - Моето съзнание връща образа на възрастния мъж.- Сега не ми е необходимо да сънувам, за да летя... Пък и ти, виждам, изкачваш успешно върховете - и планинските и житейските... Връщай се обратно, преди да си се пристрастил към този свят...
- Искам да видя и Асен, и брат ми!
- Тук съм! - чувам гласът на брат ми Краси. Той загина на 44 от избухнала домашна газова бутилка. Виждам го на тази и на по-ранна възраст. Тялото му променя големината си според моите желания.

- И аз съм тук! - обажда се гласът на пианиста Асен Кантарджиев. Той загина пред очите ми при автомобилна катастрофа в края на 1988 година на магистрала "Тракия" . Секунди преди това крояхме планове за ходене из Пирин през следващото лято.

- Ти нямаш работа тук, а и не бива повече да оставаш. Връщай се! - Преди да успея да реагирам Светлината ме грабва и завърта в своя вихър по обратния път.

Водопадът. Пътечката. Диана. Необходимо ми е известно време, за да се свестя...

- Къде ходиш?! От двадесет минути те търся наоколо. - По моите представи бе изминало не повече от минута. "Ходих за гъби" - бе първата ми мисловна реакция.

- Наоколо бях. Експериментирах.
- Ще ми кажеш ли подробности?
- Не сега! Хайде да закусваме!

Закусваме, обсъждайки вариантите на маршрута. Настигат ни първите след нас туристи и ни поздравяват. Виждам двама алпинисти да изкачват отвесната северна стена на Дженгала. Не бързаме. Синхронизацията в момента е възможно най-добрата, както всеки път, когато обсъждаме реалните си физически и психически възможности. Моята идея е следната: отиваме на Юг към портата и на Изток към Джано и Кременските езера, след което се връщаме при раниците и по билата на няколкото безименни върхове се насочваме към Самодивските езера. Там правим палатка, след което изкачваме връх Дженгала. Пренощуваме в палатката с много сънища, които описваме на листове хартия, всеки по своему. Творческото осмисляне на преживяното е главна цел на този ден и на следващата нощ.

///////////////////////////////

Не очаквах да сме сами на Самодивски връх. И не бяхме...
Мълчаливо поемаме пътя надолу - нямам спомени от къде сме минали. Съвземам се едва пред палатката. Бързо лягаме и сънувам, сънувам, сънувам, под светлината на огромната Луна.

Здравей Свят - Аз съм тук и ти си вече друг!
СПАСОВДЕН. Шест часа сутринта. Грабвам листове и химикалка и трескаво пиша - отначало на светлината на Луната и звездите, после - на фенерчето, и накрая - на светлината на моята Зорница и моето Слънце. По някое време Диана се събужда, също обзета от творческа треска. Драска нещо върху един лист хартия. Аз привършвам, тя също. Подавам й моите изписани листове и тя жадно ги поглъща:

„САМОДИВСКИ ВЕЛИКДЕН"
„Намирам се в подножието на Самодивски връх, очевидно в деня и нощта преди Спасовден, наречен Самодивски Великден. В кой ли век съм попаднал? Концентрирам всичките си рационални ресурси за да преценявам, анализирам, квалифицирам... Не изговарят турцизми - Дженгала наричат Самодивски връх, Поповото езеро все още не е Попово, нито Папазгьол, следователно трябва да е преди четиринадесети век. Сред прииждащите от всички страни потоци от хора някои носят кръстове, следователно - след девети век. Иска ми се това да е времето на цар Симеон, когато Велика България е граничила на три морета...

Долината се подготвя за гигантска сцена на следващите събития. Всички пътеки и порти, представляващи подстъпи към езерата, завършват с огромен петметров венец от цветя. Цял ден е китен с росен, риган, мащерка, смил, смин и други миризливи треви и билки, възбуждащи самодивите - китенето е работа на свраките.

При най-ниските две езера, от северния бряг на които започва Самодивски връх, е построена кошара от камъни. В нея са затворени и покрити с различни завивки възрастни жени баячки, врачки и лечителки, вещици, баснарки, магесници. Над тях, по големите камъни на южния склон на върха, е полегнала дружина от седем Русалии, начело със своя главатар - ватаф. Възрастните жени и мъжете търпеливо очакват своето време за действие - то не е днес, а утре вечер.

Умът ми продължава да подрежда в чекмеджета цялата действителност: западното подножие на върха е запълнено с мъже, жени и деца от поречието на река Места, от Рила и Северна България; няколко пъти повече са тракийците, разположилите се около Поповото езеро, чак до Южната порта, зад която - около Митрьово езеро са запалили своите огньове пастири и дървари, пристигнали чак от Беломорието; от югозапад - около Тевното езеро и от подножието на връх Каменица се чуват свирките на придошлите от долината на река Струма. Доведени или донесени са множество болни, някои от които - неизличимо...

Повечето от хората с нервни разстройства, сакатите, парализираните, бездетните са останали да пренощуват в подножието на Пирина под храстите на росена. Постлали са върху бяла кърпа паничка с вода, обреден хляб, вино и мед, предназначени за самодивите, които посред нощ ще предизвестят своята поява с вихрушка и ще оставят в паничката знак за изцеление: буболечка, листо, трева; - или за смърт: бучка пръст. Бездетните ще влезнат в сексуален контакт със своя придружител - винаги от друг пол и... зачеването може и да се получи... Малко преди изгрев слънце оздравелите и ощастливените ще потеглят нагоре, за да преминат за здраве през големите петметрови цветни венци на Самодивските езера, а за другите пътят е надолу, надолу...
639582* 1

и т.н.
цялото есе „Самодивски Великден" можеш да прочетеш ">ТУК .