На К.
Преди да ме намразиш - погледни,
ела да минем там, където бяхме!
Нали си спомняш онзи дънер гнил
пред къщата със белите первази?
Нали си спомняш този тих фонтан?
Той още пази нашите монети.
И в неговата топла, мокра длан
все още отраженията светят.
Нали си спомняш цветния площад?
Виж - духовата музика пак свири.
И повод беше вечерния хлад
да се прегърнат бъдеще и минало ...
Нали си спомняш онзи карнавал,
как глупавите шапки си разменяхме?
Нали си спомняш колко ми се смя?
А после ме поглеждаше, смутена,
защото ни заливаше нощта
и пълнеше с вълшебство всички форми.
И чудни ставаха безброй неща ...
Нали си спомяш как ... Нали си спомняш!