автор: Gargabela

Съблечи ме...
Тази дреха ми тежи.
Погледът ти ми тежи...
Изгарям.
Затвори проклетите очи!
Рани във душата ми прогарят.
И опипом ще намериш път към мен.
Няма начин да го сбъркаш -
тяло - лира.
Можеш ли да свириш ти, аед?!
Съчини ми куп балади.
Не, не спирай!
Клетките ми се втечняват.
Може би
моите са вече твои...
Стига!
Дай ми дъх да си поема,
че боли
тази страст,
която в мене се надига.
Няма начин- казваш ти-
пират.
С абордаж превземаш
всичко мое.
На парцали са платната.
Пада град
над море във пламъци.
Аз чувствам в мене зноя
и ледени парчета във кръвта
редуват се със огън...
нетърпимо.
От твойте ласки
всеки миг ще се взривя...
и бели гълъби
в небето пак ще има.