автор: Nadie

"Лесън чуелв. Ин дъ лайбръри. Рипийт - лайбръри - библиотека - лайбръри. Лайбрериън - библиотекар - лайбрериън."

- Лайбър-майбър! Е, те това как да ти се извърти езика да го кажеш! Да опустее макар и английския му! Чунким право в библиотеката ше цъфна, ако най-после решат, че не съм опасна и вземат да ми дадат виза. - Жената копаеше в градината. На един счупен стол беше изкарала касетофон, от който гърмяха реплики, а тя прилежно ги повтаряше.

- Дис из ъ бук. Лук, а бой! Дъ бой ридс дъ бук! Юра гуд бой! Като грабна една букова сопа, такъв бой ше му тегля аз на съседа Юри, дето не дойде да ми помогне да насея лук! Така по-лесно се помни - бук, лук, бой - също като на български. Не е като лайъбрър ли беше, как беше...

В двора вибрираше приятният й глас, изпращал в продължение на дълги години мелодраматични поздрави с объркан словоред до най-затънтените кътчета на окръга: "Баба си Живка поздравяват внуците Живко и Пепи и желаят й от сърце жива и здрава да е!" След промените закриха "Пъстър хоровод" - аудиторията на бабичките и дядовците не привличала рекламодатели, и популярната водеща набързо се преквалифицира в селянка.

Затропаха копита, портата с трясък се отвори и в двора на бял кон влетя съседа Юри.

- Махай се от тука с това добиче! Не стига, че хич не ми помагаш, ми и ще изпотъпчеш всичко, дето съм го насяла!
- В дворец само на бял кон се влиза, принцесо моя! - каза Юри, но все пак покорно изведе коня и го върза за изсъхналия орех отвън. - Посрещай гости! Хайде, юнаци! Равнис! Мирно!

- Р-р-р! - викна бай Пешо на кончето и паркира пред портата луксозната си каруца с бракувани гуми Мишелинки от Аудито на сина му. От каруцата слязоха петима души, съвсем различни от околния свят. Вносни пенсионери с приветливи, розови англо-саксонски лица и спортно-елегантни дрехи.

- Боже, Юри! Що не ме предупреди, че ще ми ги водиш днеска! Добре, че нарязах салата. - Жени отри ръце в дрехите и се здрависа с всеки от новодошлите. - Ще извинявате, че малко са ми мръсни ръцете... - Тегли им по една свенлива усмивка и хукна към къщата. Разклатената маса под асмата бързо се премени с бяла покривка, гарафа с ледена ракия, купа зелена салата и чинийка туршия.

- Не, не! Не яде! Работи! - замахаха ръце отбранително чужденците. - Иска вас помага!

Дъ бойз ар хелпинг деър перънтс ин дъ гардън. Дей ар пикинг фрутс анд веджетабълз. - Касетофона продължаваше да гъгне.
- Ето! Слушаш? Хелпинг! - вдигна кокалест показалец най-високия от тях - снажен, около 60-годишен мъж с длъгнесто луничаво лице и воднисто-сини, необяснимо топли очи.
- Хелпинг, зер! Ама къде се е чуло и видяло от вратата за краката! Първо ще му хапнем, ше му пийнем тъй за добре-дошли, пък утре, ако е рекъл Господ ше има хелпинг! Деня почти превали. Освен туй сте се натъфрили като за голф. Утре от хоремага си земете по едни галоши, че гледай каква кал е. Аз тука ще ви раздам стари дрехи - от децата и мъжа ми парцалаци бол.

Чукнаха се и отпиха!
- Много хубав ракия! - каза един от англичаните, а жена му до него замята глава нагоре-надолу в съгласие.
- Хубав я! Абе ше се научите ние на хубавите работи, ама да видим! - засмя се гръмко Юри и покровителствено потупа чужденеца по рамото. - Френдс форевър, нали, Ванка!
- Да живей Бългериа! - отговори отривисто Джон и гаврътна още едно шотче.

Бяха колонизирали селото преди три-четири месеца. Първо дойдоха Джон и Мери и купиха старата къща на баба Милка. Цялото село се изреди да ги поздрави и всеки им подари по нещо - кокошка, поцинкована кофа, ръждива мотика, а агрономът им донесе разсад за домати и пипер. Ремонтът на къщата предизвика архитектурни разсъждения и стана повод за разгорещени спорове. "Аз да съм сега с тез пари, техните, ше бутна съборетината и палат ше си дигна. С алуминиевата му дограма, с климатиците му, гранитогресите му, всичко", мечтаеше тракториста. "Абе не виждаш ли колко са стиснати, мама му стара!", горещеше се Жеко, племенникът на баба Милка. "Само дванайсе хиляди лева ми платиха за три декара двор с къща. Вчера ги гледам, изкарали витата стълба - тя цялата изгризана от дървояди, на сто години вехтория, цял ден я стъргаха, китосваха я, с някакъв лак колкото една пенсия кутията я намазаха, па я върнаха в къщата. Това ако не е дзифтарлък, здраве му кажи!". "Много си прост бе, Жеко", обади се кмета. "Хората искат натурално. На вехто и на тор да мирише, боси по тревата да ходят. Климатици и в Англия си имат, ама тая природа къде ще я намериш! Знаеш ли какви мъгли са там, каква влага." Кметът беше ходил на обмяна на опиит в Лондон преди няколко години и беше безспорен корифей по английските въпроси.