автор: Gargabela

Препечената филийка на делника
ще схрускам на закуска
малко преди седем.
Очите ти плуват
в чашата ми с горещо кафе,
като листенца на прецъфтяла роза
(дори на аромат я докарват),
замислят ме.
Преди да стигна до портокаловия сок,
ще ти прошепна две-три
много важни истини.
Не че ти и сам не си ги знаеш,
но може пък днес да са по-
или най-...
Възбуждащо е,
да пия кафето си,
облечена в твоята риза,
а ти да си мислиш за голата истина
под нея.
Портокалите съдържали витамин Це,
това май и децата го знаят.
А виждаш ли онова оранжево сияние
там, малко над хоризонта, на изток?....
Да бе, знам че е слънцето,
но ми прилича на голям,
още неизстискан портокал.
Добре че не можем да го достигнем,
защото ние -хората
сме свикнали
всичко до край да изцеждаме.
Целуваш ме...
Устните ти имат
свежия вкус на оранжев цитрус,
облизвам ги
и в мисълта ми се отронват
портокалови цветчета
нежно невинни
и пухкави.
Ах,...чашата ти с портокалов сок...
Счупи се.
Слънцето е вече високо...
Боса по росата ми се иска да потичам.
Зелено е...
Добро утро, любов!