 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "С душата, нацелувана и мокра," | Вход | 5 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: С душата, нацелувана и мокра,
от kristi на 16.05.2006 @ 01:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | Изсвири ме!
Като за последно.
Чувам я тази мелодия, усещам движението на капката- живот....красиво и нежно!
Прекрасно е, Луна! И аз, и душата ми отново онемяхме.
Прегръщам те с обич! |
Re: С душата, нацелувана и мокра,
от Prishylec на 16.05.2006 @ 13:38:35
(Профил | Изпрати бележка) | Ще те изсвиря! О, сонато лунна!
Аз свиря меко. С устни от коприна.
С китарата изящна, тънкострунна.
Ще те повторя после с виолина.
Ще галя дълго твойте партитури.
Ще ги отворя, като рицар замък.
А вътре - две вълшебни увертюри.
Докоснеш ли ги. И избухват с пламък.
Ще те изсвиря! Лунна ми сонато!
Ще разлюлея медните камбани.
Адажио, алегро и стакато.
Ще вляза в тишините ти раздрани.
|
Re: С душата, нацелувана и мокра,
от nadya на 17.05.2006 @ 19:15:32
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Изсвири ме!
Нека съм адажио.
Ще се стичам -
капка за живот -
ще прониквам
и ще давам
корени.
Чувам песента на китарата...как изтича под пръстите ти...
Привет!:)) |
Re: С душата, нацелувана и мокра,
от victoria на 18.05.2006 @ 19:55:14
(Профил | Изпрати бележка) | красив и нежен стих
Поздрав! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 581
ХуЛитери: 4
Всичко: 585
Онлайн сега:
