В житото е моето сърце, червено
като нивата,
красиво и побъркано като земята,
която ме убива.
Виждам на изток баща си
млад, с червена кърпа
и боси нозе,
които газят през тъгата ми по дома.
Виждам майка си да стои на гроба ми
стара и крехка,
кръвта капе
от нейната буза
върху моята тленност.