автор: fightingone

Игнорираме се от доста дълго време
и е типично за мен да си стоя в къщи
когато и да позвъниш няма да е удобно
ще те отбягвам докато мога

Бяхме добри приятели, когато бях момче
рошех косите ти, когато беше мокра
и в слънчевите дни на детските ми спомени
двамата се въргаляхме и боричкахме
и бяхме много близки

само ти и аз и слънцето
и светът беше място за забавление
и винаги безброй неща за правене

Но постепенно се отдалечих от теб
естествено ти все още беше там
когато имах сексуални фиести
когато се въргалях и боричках не толкова добре
след леглото
но внезапно настъпи зимата
и ти изглеждаше толкова студена и мръсна
че аз си останах вкъщи и развих
вкус към момичетата и чистите дрехи

все по-малко неща имахме за казване
ти ревнуваше и един ден
аз просто станах и си тръгнах

Все още се обаждах да те видя отвреме навреме
но двамата имахме малко общи неща
и моите посещения намаляха
докато накрая
в една студена светла априлска сутрин
някаква частица от теб изтрополи
върху восъчния ковчег на баща ми

и най-после всичко доби смисъл
нямаше нужда да се преструвам
ти не каза нищо да се защитиш

И наскоро
докато обикалях от град на град
минах от там, където живееш
и постепенно осъзнавах
че стоиш и ме наблюдаваш.
Търпеливо и непрощаващо
си играеш с дърветата.

Отбягваме се от доста дълго време
и аз съм типичният градски човек
когато и да позвъниш няма да е удобно