автор: samin

на предците,разстреляни
като "врагове на народа".

Стреляй,чуваш ли,огън по целта!
Ненавиждам това очакване.........
Сложи разбитите си очила,
прицели се и..и "До виждане"!

Прощавай,мила Мамо,не тъжи!
Чаша вино за поменът днешен....*
И с думи добри ме спомени,
макар,уви,не съм бил безгрешен....

Не ме очаквай,Любима и прости!
Синчето ни миличко целуни,
по-силно към себе си го притисни,
и за братчето ми се погрижи.

Прощавайте село и градина,
изтъпках в детството лехите.....
За много грижи съм причина,
хайде,стреляйте,не се бавете!

Прощавайте слънце,небе,треви.....
Навярно вече краят е това?!
Умориха се от мене,може би,
и куршум е моята съдба....

автор Карпова Елена
гр.Одеса,Украйна
превод Киреза Стирянов,
Бургас,10.04.2006 г.

*По стар славянски обичай на помена се налива чаша и за мъртвият,и с парче хляб стои на масата.Този обичай и днес се съблюдава от рускоезичните народи.

†Расстрел†

моим прадедам...

Пли по цели, слышишь, пли!
Я ненавижу ожиданье...
Одень разбитые очки,
Прицел возьми и "До свиданья!"

Прощай, Мамаша, не грусти!
Налей мне там стакан вина...
И добрым словом помяни,
Хоть я, увы, не без греха...

Прощай, Любимая, не жди!
Привет любимому Сынишке,
Ты посильней его прижми,
И позаботься о братишке!

Прощай, Деревня, огород,
Я затоптал ребёнком грядки...
Так много я принёс хлопот,
Стреляйте, ну же, без оглядки!

Прощайте, Солнце, Небо, Травы...
Наверно, это есть предел?!
Должно быть, от меня устали,
И пуля в сердце - мой удел...

Карпова Елена
lily-black@rambler.ru