автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА -13
(Продължение)



ДВАНАДЕСЕТИ УРОК



1. На любещия няма какво да му помагаме. Той е пример за околните какви трябва да станат и така той им помага.

2. Ако ти твърдиш, че любовта започва с вярата и искаш на влюбения да помагаш с вяра, то може да се предположи, че ти си се уплел в конците на завистта и интриганството.

3. Ако ти говориш пред хората и им казваш, че любовта започва с вярата, те ще се опитат да те разберат. Ако пак отидеш сред хората и им кажеш, че началото на любовта е вярата, те ще се спогледнат смутени, а когато ти допълнително им разясниш, че първата брънка, с която започва любовта е вярата / с.62 /, те обезателно ще избягат с изключение на лумпените.

4. Съветът, че ако искаме да прогресираме трябва да любиме се нуждае от уточнения. Ако искаш да любиш и да бъдеш обичан, ако искаш ореолът на вярата да сияе на твоето чело, ти трябва да прогресираш. Нещо повече, това изискване се отнася едновременно за партньорите в любовта.


ТРИНАДЕСЕТИ УРОК



1. Стресът разнищва българина. Страхът бушува в душата му не защото вярата му е слаба, а защото самото ни съществуване стана непредвидимо и опасно.Тази реалност разколебава и обезсилва волята ни, а с нея и вярата ни. Но тази реалност може и да мобилизира.

2. Заекът, който казва:"Аз вярвам на задните си крака" / с.63 / е достигнал божествената си същност и може да бъде обявен за Бог на всички зайци и на обезверените българи. Но защо,след като на кокошката се признава правото да има вяра, това се отказва на заека? Ето как, без да искаме, може да внесем вражда в животинското царство.

3. Каква е връзката между съзнание, подсъзнание и вяра? Тук / с.63 / научаваме за такъв механизъм на човешката реализация, при който вярата служи като трансмисия за пренасяне на добрите ни намерения от съзанието в подсъзнанието и това се оказва достатъчно, за да се стигне до практическата им реализация.

4. Как се превъзмогва съмнението? Чрез успешна работа, която подхранва разцъфтяването на вярата като увереност в собствените сили.



ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ УРОК



1. Колко е лесно да се обявя за Учител като събера всички "трябва" и ги продам на хората, за да ги направя свои ученици. Учителят си служи и с думи, но по-често показва. Това важи и в случаите, когато се правят писмени препоръки. Ако ти си мой учител, не ми казвай, че трябва да имам верую, което да ме насочва в правия път, а ми покажи пътя за неговото изграждане.

2. Какъв е този учител, който изисква от учениците си постоянно да имат абсолютна вяра, за да може по-добре да ги напътства? Оказва се, че вълшебната дума "вяра" е способна на всичко, дори да бъде тиражирана в дебели книги, в които се повтаря до умопомрачаване.

3. Надеждата е градивният материал на вярата, който се закрепва с помощта на волята. Надеждата съществува относително самостоятелно и може да се превърне във вяра. Ето защо вярата не съществува без надеждата, а не обратно /Вж.: с. 63/.

4. Когато човек има надежда без вяра, това означава, че разглеждаме конкретен човек в конкретно отношение, което е в началния етап на своята реализация. Когато се постигнат набелязаните цели, надеждата преминава във вяра.

5. Човек с развита индивидуалност може да ви слуша какво му говорите и да се достигне до интересен диалог между вас, ако и вие сте се развили на определена степен. Диалог между несъвместими хора, като правило, не може да се получи.

6. Умът и нравствените добродетели при цялостния човек са в хармонично единство. Когато това не е така се стига до печални недоразумения, които се разгръщат като лична трагедия.

7. Вярата е ореол на човешкия опит.

8. Развитото самосъзнание е доказателство и за изграденост на вярата като непрекъснат процес, докато вярването е прекъснат процес, свързан с природата на живата човешка дейност.

9. Съзнание, откъснало се от своята естетвена основа, може да си въобрази най-различни неща, в това число и да се обяви за космическо.

10. Изискването да се изгражда вяра без съмнение, когато преди това си признал правото на съмнението при търсенето на истината, ще рече, че ти се отказваш от истината, т.е. проявяваш непоследователност.

11. Вяра без съмнение е фанатична вяра.

12. Словата на Учителя подтикват ученика в една или друга посока, но не те изграждат у него силната вяра. Всеки учител изисква от ученика да се труди и това усилие на ученика се превръща в поле за работа и на учителя.

13. Ученикът минава през мъките на подготовката, за да се научи как да се справя с трудностите на живота. В този смисъл той ще бъде готов за предстоящите трудности.

14. Устойчивостта на ученика се постига чрез преодоляване на безброй трудности. Но самоцелните трудности могат да бъдат разбрани и като проява на користолюбие от страна на учителя.

15. всяко съмнение е отклоняване от пътя. Но в живота няма прави пътища.

16. Представете си човек, който никога не се съмнява! Той е или простодушен глупак, или, преливащ от любов, гони хората с камшик в ръка, за да ги вкара в правия път.

17. Правият път в живота е изпълнен с най-много трудности и затова криволиците и съмненията по него изобилстват.

18. Ако веднъж твърдиш, че е дотатъчно да вярваш без да се съмняваш, а след това убеждаваш, че вярата в Бога не е дотатъчна, за да живееш добре, ще трябва да признаеш, че изпадаш в противоречие.

19. В своя житейски път човек върви към себе си, за да тръгне от себе си при всяка своя следваща крачка. Но има и тенденция, при която човек деградира като посочената зависимост и тук е в сила.

20. Важно е вашето верую да ви води по пътя на усъвършенстването.

21. Да правиш опит да разработваш учение за вярата и да отхвърляш възможността този процес да се изучава е логичеко противоречие.

22. Работете за оптимално развитие на заложбите си в способности в избраната от вас насока.

23. Вярата може успешно да се разглежда като трансмисия за закрепването на истината като факт на съзнанието, както и за връзка на придобитите от нас знания с реалността, където става тяхната проверка.
(Следва)