Разпитваха ме 10 часа без почивка. Вече бях изтощен и неспособен да разсъждавам, когато
ме върнаха в килията. Имах нужда от сън, но не можех да заспя. Когато най-сетне бях оставен на спокойствие в главата ми отекна част от разпита:
' "Не съм пипал оръжието!"
"Бил си наведен над него, когато са те хванали!"
"Исках да го взема!"
"Защо?" '
Наистина, защо посегнах да взема пистолета? беше глупаво решение.
Внезапно осъзнах подсъзнателните си мотиви. Исках да знам кой е убиецът. Мотористът беше с каска и не видях лицето му, но той беше пипал оръжието, а аз се надявах, че като го докосна, ще науча повече за този човек.
Това обяснение обаче очевидно не можеше да се ползва за пред полицията. Вече бях на косъм да се издам. Очевидно имах нужда от помощ.
"Положително е така."
Вдигнах глава, за да потърся източника на гласа.
"Предсказателю!"
"Добре се подреди, Анурабе!"
"Можете ли да ме измъкнете от това недоразумение?"
"Мога само да те направлявам със съвети."
"Какво да сторя?"
"Помниш ли 12.2 от Законите?"
" 'Безсмъртните са длъжни да не се разкриват пред хората и да пазят своето съществуване в пълна тайна' ".
"Точно. Представи се за най-обикновен ясновидец. От това съвсем не следва, че си безсмъртен."
"Ами 12.3 - да не злоупотребяваме с властта си в своя или нечия друга полза? Те може да ме вербуват."
"И ще работиш за тях, да. Но докато не започнеш да предоставяш облаги на хората, ти няма да нарушиш Законите. Не си толкова глупав, за да направиш това, нали?"
"Какви облаги имате впредвид?"
"Каза им за борсите. В комбинация с ясновидството това си е златна мина."
"Съжалявам."
"Няма за какво, Анурабе. Не си помогнал никому да забогатее по този нечестен начин. Ако не го правиш и занапред, няма да престъпиш Законите."
Кимнах.
"Предсказателю, ако започна да работя за тях, това не може да трае вечно. Те все някога ще забележат, че не остарявам."
"Затова ще се погрижиш ти. Дегизирай се. Когато стане напечено, лесно можеш да инсценираш смъртта си."
"Но как?"
"Това сам ще решиш. Имаш достатъчно време да изучиш тънкостите на занаята. Помни, не можеш да умреш, дори да те накълцат на парчета. Само ще изглеждаш мъртъв за известно време. После клетките ти ще регенерират."
"Разбирам. Благодаря Ви, Предсказателю."
Образът му се изпари във въздуха и отново останах сам в килията.
"Ей, с кого говореше?"
Беше пазачът.
"Хм? Не знам. Говорех ли?"
"Да."
"Сигурно съм бълнувал насън."
"Сигурно," отвърна с недоверие той и се отдалечи.
*****
Последвах съвета на Предсказателя. Трудно успях да убедя полицаите в уменията си, въпреки всичките ми демонстрации с вещи на колегите им и въпреки, че изброих роднините до девето коляно на неколцина от тях. Когато все пак решиха по мой съвет да проверят в базите си от данни за човек без отпечатъци на пръстите, се убедиха, че говоря истината, макар и да не можеха да обяснят ясновидството ми.
Всъщност, мотоциклетистът нямаше отпечатъци, защото си беше изгорил пръстите с киселина. Дадох им подробно описание на външността му, въпреки че не можех да кажа нищо за лицето му. Описах и мотоциклета му. Дадох им регистрационните номера и на Мерцедес-а, и на мотора. Откриха ги. Мерцедес-ът все още беше очукан от удара с Тойота-та, по която бяха останали парченца синя боя. Една експертиза бе достатъчна, за да докаже, че парченцата са от същия Мерцедес.
Предложиха ми да работя за отдел "Убийства". Отказах. Склоних ги да бъда нает просто като сътрудник на полицията, за да мога да помагам не само при убийства, но и да работя със случаи от всякакво естество.
Сега се занимавам с това. Планирам да се задържа максимум 25 години, но славата вече ми се разнесе по цял свят. ЦРУ и ФБР напират да ме използват. Там обаче може да нямам нужната свобода, затова все още не съм се съгласил да се местя при тях. Само им съдействам при някои случаи. Когато ме потърсят…
Край.