с един отмерен замах
отрязвам стъблото
във плиткото на дните ми потапапям те
(за радост на осите)
и няколко сладки седмици
ще мога да те гледам
в прозрачното море на устните ми
малко захар и топла вода
няма как да стигнат за доживотна присъда
когато устните се напълнят
ненужното се изплюва:
седем дни или седем години
веднъж отминали
оставят поравно спомени
превръщат се във сноп ръце, кълбенце косми
и няколко разлистени усмивки
готови да отстъпят мястото си