автор: Caniko

Може би Кабуки се радва на най-голяма популярност. Този вид театър датира от 16-ти век. От всеки три представлвния само в едно актьорите говорят или рецитират монотонно своите роли. Кабуки е силно стилизиран в постановката, с разкошни костюми и грим, с артисти само мъже.
Поставят се три основни типа драми: в едни героите са войни (бойци) и аристократи, в други - обикновени хора, а в трети се включват танци. Кабуки се играе на въртяща се сцена, с рампа (писта) изнесена сред публиката. Артистите, които са се посветили на този вид театър са обречени на много труд. С много малки изключения, музиката се изпълнява на класически японски инструменти и това е ключов белег на Кабуки.
Важна характеристика за кабуки драмата е цветовата схема на костюмите, грима и декорите. Те са изключително пищни и екстравагантни. Може да се каже, че днешната популярност на Кабуки до голяма степен се дължи на тази пищност на постановката.
Музиката на Кабуки
Музикалният акомпанимент е нещо изключително важно. Кабуки музиката се изпълнява от няколко вида музикални инструмента както за акомпанимента, така и за соловите партии. По правило, един от инструментите е шамисен - триструнен инструмент с плектър. Изпълняваната музика общо се нарича шамисен музика. Оркестърът не се вижда от публиката. Разположен е в левия ъгъл на сцената. Всяка пиеса си има свой лайтмотив, който се свири при излизането на артистите. Ако драмата е танцова, оркестърът е изнесен пред сцената и музиката е доминираща в постановката. При започване и в края на пиесата има специално изпълнение с дървено кречетало. Кречеталото се използва и като перкусионен инструмент по време на представлението.
Театър и сцена
Кабуки театрите днес се строят в западен стил като са запазени някои много важни за Кабуки представлението неща като ханамичи и мавари-бутай.
"Ханамичи" в превод означава "Рампа от цветя". Това е тясна пътека изнесена от лявата част на сцената до дъното на залата през публиката покрай най-предпочитаните зрителски места. По нея преминават актьорите, когато излизат и когато напускат сцената. Ханамичи е не само място за преминаване, но е и част от сцената. Докато излизат или докато напускат сцената актьорите много често изиграват някои от най-важните моменти от представлението.
"Мавари бутай" означава въртяща се сцена
Първи японците изобретяват през 17-ти век въртяща се сцена, която по-късно се внедрява и в други театри извън Япония. Тя позволява бърза смяна на сцената без да се прекъсва представлението.
Авансцената на Кабуки театъра е по-ниска и по-широка отколкото в театрите на Европа и Америка. Сцената от всички места се вижда като дълъг правоъгълник давайки усещането за близък площад.
Завесата е памучна на червено-кафяви, черни и зелени шарки. Тя не се спуска както в Западните театри, а е опъната отстрани.
Актьори
По време на феодализма Кабуки актьорите, докато са били популярни само сред народа, са имали много нисък социален статус. Днес те стоят толкова високо в социалната йерархия, че някои известни актьори са избирани за членове на японската академия на изкуствата, най-голямата чест, с която може да бъде удостоен човек на изкуството.
Изискванията към артистите са много стриктни и за да придобие нужните качества артистът се подготвя едва ли не от детска възраст. Понеже Кабуки е вид музикална драма, японските танци и музика са част от подготовката. Много от жестовете и мимиките, които трябва да владее актьорът, са много близки до танцова постановка. За всеки жест има музикален акомпанимент. В играта има много абстрактни символи, така че всяка роля трябва да бъде внимателно интерпретирана. Кабуки театърът има специфични техники на постановката. Пример за това е техниката известна под името мие. Актьорът прави внезапна пауза в изящна поза и започва да гледа втренчено или да върти очите си. Това е средство за акцентиране върху статичната красота.
Друг интересен момент в постановката е красотата на "оннанагата" - изпълнението на женски роли от мъже. Женският чар се представя по един необичаен начин, през погледа на мъжа като поведение и психологическо въздействие.
Основна тема в пиесите от Едо период е конфликта между хуманността и феодалните порядки. Това също е една причина за изключителната популярност на Кабуки представленията на пътуващите артисти. В този период артистите са били мъже и жени, т.е. женските роли са се изпълнявали от жени. Много от артистките са започнали да привличат вниманието и стават обект на недопустимо възхищение от страна на мъжката публика. Властите решават, че това може да доведе до сериозна деморализация на обществото и през 1629-та година официално се забранява участието на жени в представленията
Въпреки това Кабуки театърът успява да запази голямата си популярност и любовта на публиката. Изпълнението на женските роли се поема от амбициозни артисти мъже и това като че ли е причина за много прецизното им интерпретиране. Забраната продължава 250 години. Но и след нейното отпадане в Кабуки театъра играят само мъже, тъй като това се оказва един изключително оригинален начин за представяне на психологическото въздействие на жената върху другия пол.

На тази снимка виждате екип от баща и син от Такторо и Низаемон Катаока в ролите на влюбените Умегава и Чубей в "Нинокучи Мура" в Кабикиза - Токио.

Цанка Шишкова
"За Япония с любов" - книга първа