автор: Caniko

Бунраку, Кабуки и Но са трите основни форми на японския традиционен театър. Техните корени са в дълбоката древност. Днес японския традиционен театър е едно от световните съкровища. В по-големите градове, поради големия интерес, има представления и на английски език, така че ако знаете английски, имате прекрасната възможност да се насладите на това уникално изкуство.
Представленията са много по-продължителни от установените норми в европейските театри. За нас петчасово представление е нещо необичайно, а някои Кабуки представления са с продължителност до 10 часа. В такива случаи посетителите си носят или си купуват от автоматите в театъра обяд в кутии и е допустимо да го консумират на местата си в залата, нещо което не се приема като признак на лошо възпитание. Ако желаете или ви се налага, може да напуснете сградата по всяко време и да се върнете или не - това не впечатлява никого.

Бунраку
Бунраку е не само една от японските недостижими културни традиции, но е и едно от най-големите съкровища на световното изкуство. Неговите красиви кукли и костюми, изумително изкусни кукловоди и изразителна музика са уникални, а представленията - грандиозни.
Бунраку е традиционен японски куклен театър от 17-ти век. От незапомнени времена японците са се наслаждавали на изкуството на пътуващите актьори, които под акомпанимента на струнния инструмент бива разказвали прочувствени истории и карали хората да забравят делничните си грижи. С голяма популярност и с завидна репутация са били и пътуващите кукловоди. По времето на Едо период (1603 - 1867) драматурга Чикаматцу Монзаемон и разказвача Такемото Гидаю през 1684 година създават собствена театрална школа в Осака. В техния театър актьорите разказват своите истории докато изкусни кукловоди ги пресъздават чрез играта на куклите си. Така се ражда теaтърът Бунраку. Много от класическите пиеси имат светски тематики, включително и любовни истории. Характерно за този театър е специфичния тип акомпанимент: музика изпълнявана на традиционни струнни музикални инструменти - шамисен или бива, и разказвач - таю, който пее или декламира монотонно основната сюжетна линия и линията на всяко действащо лице в пиесата. Куклите са уникални. Всяка от тях е висока около 150 см. (човешки ръст) с очи и уста, които се отварят и затварят, с вежди извършващи съответните на репликите движения. Всяка кукла се манипулира от трима кукловоди с големи черни халати с качулки, които им покриват главата, лицето и цялото тяло. Те работят в пълен синхрон. Главният оператор контролира движенията на главата, очите и устата като ползва къса пръчка и връвчици. Под негов контрол е и дясната ръка. Един от двамата асистенти контролира движенията на лявата ръка, а другият - на краката. За първи път този метод е бил използван през 1734-та година. Това са кукловоди от много висока класа, които чрез мистерията на перфектното манипулиране карат куклите "да оживеят". Добрият кукловод научава тайните на това изкуство в няколкогодишни школи и постоянно работи за усъвършенстване на постигнатите умения. Разказваните истории са с неувяхващо емоционално въздействие.
Куклите са се изработвали с глямо майсторство и някои от тях все още са ненадминати като произведения на това традиционно изкуство. Сред тях има и от незвестни автори.
-------------
Цанка Шишкова
"За Япония с любов', книга първа