автор: phifo

На К.

Ръцете ти миришат на канела,
а погледа ти обещава ласки.
Но нежни думи няма да намеря,
щом разумът е уморен от щастие.
Нали безценна само е водата
в пустинята за дрипавия странник?
Лекарството спасява, който страда
от обич и от гнойните си рани.
И гледам като сит чревоугодник
блюдата на душата ти красива,
наместо да издигна храм от рози
в нозете ти, като богиня жива.

Цветята във олтара са, където
аз само искам трънче за сърцето.