автор: kredora

Защо не?
Кой би могъл да сподели самотата си?

Последен валс - но пък най-хубавия
ще е за теб,
нали искаше го,
имаш го,
вечеринката свърши,
разотиват се
а ти скръстила рамене върху начумерени мисли
обмисляш следващи заклинания

Защо не?
Кой би могъл да сподели самотата си?

Това чакаше,
последното мецо на музиката,
после уединение в тъмнината
където всичко се случва,
най-вече щом го изтискаме - до последно

Чакай, ще ти направя признание,
ръцете на пияниската наистина са божествени,
да стоиш зад пияното на концерти толкова години -
това не е метафора,
те чувстват само пияното
и думите говорят така
Но ти не беше там,
и не знаеш....

А стоеше зад бара
не, това бях аз,
и миехме чашите както всеки път, до втръсване
сред муцуни
на непознати пришълци,
едно дълго кафе,
фанта - Каква?
лев и педесе, или два, ето растото, моля,
чао здрасти, довиждане,
свършихме и днес
Пода, измихме на обед,
стъклата,
раз два, лесно е
тъпа работа,
тъпи хора,
скука до втръсване,
а да нямаш какво да си кажеш?

Но тя не знае, пианиската,
колко са истински думите,
без акорди фалшиви,
когато ги казваш,
не може на всички да натрапиш обаче
калко са издокарани,
така че на мен тя ми допада,
всъщност знам, че е добра пианистка
и претенциозни или претендиращи,
в тях те си носят своята истина,
макар и дори твоята да е безспорно по-голяма
и вездесъща?!

Всички претендират за истина, никоя за стил. Други за пол.Не и на първо място.

А тя имаше стила си.....

Та мислих да кажа, един последен валс,
затваряме вече,
вечеринката се разотиде - ти накъде си,
пак ми откраднаха цигарите - както винеги,
но не се сърдя, момчета, какво да ги правиш,
приятели,
последен валс - тя, колежката е малка и не може да танцува,
но нали сме приятелки, дори и да я помоля, никога не ще ми откаже,
а ти?

Какво, не знаеше, че и аз работя зад бара понякога,
просто така, за удоволствие, или да и правя компания,
да , така е, така се случва понякога,
:)

Вместо валс - сиртаки,
А на здраве!


Who cares....сред вълци раздаваме лилии,..........
Всъщност това е една приятна професия
а аз вече дори не мечтая за концерти,
за какво са ми,
дори лилиите свършиха.....

По Йелинек , мечтите се раздават в празни зали,
..........
с надпис затворено,
за това пък нашия бар е винеги пълен,
утеха със водка разливай
до умопомрачение
,
после сарказмът натискал в гърлото
Глупости, пресъхнали са акордите

Наистина мразя онзи бар, в който съм барманка,
и наистина харесвам Йелинек.


..Друг път.......