автор: sincerityg

Преди години се влюбих в един мъж, без дори да съм го виждала. Само бяхме говорили по телефона веднъж. Запознахме се в някакъв сайт.
От първата дума разбрах, че ще си допаднем. Всеки ден си пишехме. Мейли, sms-и и съобщения в чата. Веднъж говорихме по телефона. Разговорът продължи два или три часа. Все едно винаги съм го познавала. Бях виждала негова снимка, той моя не и затова се държеше малко резервирано, защото не знаеше какво да очаква. Дълго отлагах срещата от страх, че всичко може да приключи. За мен не от значение как изглежда един човек (не си избирам приятелите според външния вид), но зная, че при мъжете е точно обратното. Е, нямаше начин. Видяхме се. Странното беше, че присъстваха и други негови приятели. Но пренебрегнах този факт. Въпреки всичко прекарахме вечерта чудесно. Разбрахме се, че ще повторим (той го предложи). Но изведнъж изчезна. Спряха обажданията, съобщенията, писмата. Попитах го какво се случи... последваха глупави оправдания. За умен човек, какъвто всъщност е, не успя да ми даде смислен довод за това, което се случваше. Казах му, че е по-добре да спре да ми говори и преустановихме връзка. След време приятелка се регистрира в същия сайт и го заговори, за да подразбере причината да се отдръпне. Той й сподели за мен, но отново не даде отговор за решението си. Не било нехаресване във външния вид, както си мислех. Тогава съвсем побеснях и изтрих всичко, което ми напомняше за него. Попаднах на съобщение, което ми беше изпратил ден преди срещата ни - "обещай ми, че каквото и да стане след утрешния ден, винаги ще сме приятели, защото си прекалено готин човек, за да те изгубя"... тъжно е! Още ми е мъчно, когато се сетя.
Мина доста време оттогава и си мислех, че я няма вече онази тръпка, караща ме да изтръпвам от удоволствие всеки път, когато чуя името му. Но днес попаднах на негови снимки в Интернет, с новата му приятелка. Нещо ме сви в стомаха и отново изникна въпроса "защо го направи?"... усмихвам се, но от тази усмивка ме боли... Желая му щастие!