Една дама ме стребна с очи.
Сякаш:
"- Страшно те искам!" -
ми кАза.
Да те погледнат така
си е малък оргазъм!
После с нея танцувах в нощта.
После дълго и жадно я любих.
И заспах.
После - сам - се събудих.
Бях запитал за името. Тя
ми отвърна: "- Калина зови ме!"
Ала аз се съмнявам дали
то бе нейното истинско име.
Бях пиян от възторг. Тя с любов,
страст и нежност ме беше опила.
Е добре, моя мила жена -
изчезни, щом така си решила!
Ти изчезна от мене! И как
можех твоя каприз да предвидя!?
Но аз вярвам, че някога пак -
в някой бъдещ живот - ще те видя!