автор: kundalini

страх ме е

сигурна съм
че бях там със причина
всичко е старо
а толкоз боли
падат без откос
накъсани думите
огледало се чупи
после ръми
сякаш дъждът
ме е смесил с оплакване

скъсан сандал
и унила история
зрители
старо жито залязло
встрани от ръжта
с малко негърче
се опитвам да споря
за маникюра ми
френски
при това
все в анфас
изнизват се
дните уплашени
незаоблени
с шарена кърпа
за цвят

ще отида

без пантофи
сякаш изскача
опасението ми

ще се върна пак