автор: moni80

Коледа е!
Ето заваля!
Снежинки тихичко посипват топлата земя.Разхождайки се, чувам глас....
Детски стон се чува някъде зад ъгъла на магазина.Отивам там...Едно дете се сгушило и плаче...Горещи сълзи се стичат по нежното му личице...
Попитах го:
- Защо, самотно си дете, нима едно човешко същество може да остане толкова само?
Детето ме погледна с поглед навлажнен, кимна с главичка, видях в неговите ангелски очи - терзаещата му душа и свитото му сърчице, бленуващи за майчина любов, топли дрехи и храна, пухена завивка и детско зайче с което да заспива.
- Къде сте хора? - Питам аз!Нима сърцата ви застинаха така жестоко!Нима душите ви са тъй коварни!
Забързани, копувайки подаръци, минавате покрай детето бедно, обръщате глави в обратната посока.
- Ела дете, подай ръка, не се страхувай, ще те отведа! Ще празнуваш коледа с мен!