автор: Layla

Не ми простиха, че не им простих,
не съм била разкаяна до дъно,
и се усмихвам,
битият е бит,
за другия е друго отредено.

Кажете, как да нося този кръст,
тежи, проклетникът, такава непростена
но стискам зъби,
и не съм от пръст,
та рохкава да плача на колЕне.

Нахална съм, нали съм и жена,
досущ съм котката, оная на миндера,
та щом ви свиди прошката една,
и щом не давате,
сама ще си я взема!