автор: Ranobudniche

Лека нощ.
Искам да си кажа "лека нощ"
и да прогледна пак, когато всичко свърши.
Ден и нощ
вятър в стаята ме гали с нож.
Ледено-треперещи са всичките ми пръсти.
А съм на топло -
печката работи бодро вътре
и светло е, а нищичко не виждам.
От куче вопъл
чувам някъде...
само,
безпътно,
а те уж само вън... на глутници прииждат.
Не помня нищо.
Спец твърди... съм къмък... здрава -
очи, уши и сивото между им,
а не разбирам
и непонятно ми е как тогава
съм само шепа кости... Огън буен
във мойте вени сякаш е забравил,
че трябва свойта нишка да изприда
и нощем смутно-ярки през стъклото
в небесните светилници да взирам
не слепи ириси, а зрящи... топли...

Сега заспивам.
Няма скоро да се будя.
Поне до следващото утро там... оттатък.