Стига сте ме питали какво ми е!
Нищо ми е. Нищо , както винаги.
Пратих се на някой до поискване.
Утре ще ме върнат с въпросителна.
Нищо ми е. Аз си зная отговорите,
толкова отдавна репетирам,
че си знам кога препъвам погледи,
люшна ли усмивка. Знам им мислите.
Само че изобщо не ми пука
и наум им тегля една никаква.
Знам и други думи. Всъщност малко са,
тези, дето някога бих казала.
Но сега не ми е до говорене,
нито до влудяване на лумпени.
Нищо ми е, правя книжни корабчета.
Другото си спомням много смътно.
Иде ми да взема да се сритам,
но кога пък някого съм радвала?
Нищо ми е, стига сте ме питали!
И мерси за другото, но не обядвам,
нито пък вечерям с идиоти...
За останалото - ще си плащам...
Стига сте ме питали какво ми е!