автор: kundalini

Когато открадна две истини и ти подаря едната - попитай ме защо го правя!
Защо обличам лицето си наопаки и следвам слънчевия изгрев откъм запад.
Умислено разтварям клепки сутрин с първата чаша кафе, зада пролази тихо есенцията на времето….
В четиризвездния хотел отсреща се събуждат.Прохладен фреш и наслада се носи из стаите.Закуска в леглото и мирис на интимност с откраднато ухание са включени в цената.Леки са босите стъпки до банята.Заразителен смях в четиризвездното утро отхапва усмивката, за да я захвърли на другия ден без притеснение.Хавлия - пепел от рози - неподсказано докосва приятно.Разтегливите понятия са в разгара си…
Кроул, бруст и после - гръб, за отпускане.Учестеното биене на сърцето в унисон с препускащите наопаки мисли започва да се успокоява.Мимолетно е оставеното ежедневие - сякаш далечно, отстоящо и забравено в спомена.След такава нощ, до басейна се разсъжадава на капки.Водата и синьото отражение в нея засвидетелстват внимание.Достатъчно.Естетическата наслада от това изваяно тяло изпълва коридорите.Погледът, след който руменината на ябълка бледнее, разлива сладост.Нахраненото желание жадно отпива следобеда.Странен ментов бонбон се мотае между зъбите в предвкусването на тривиална вечер.Слагам очила с червени рамки и въздухът става поносим.Сякаш овкусен с мирис на индиго.Оплетена в ръкавели и вратовръзки е поредната ми авантюра.В бара е приятно.Говорят без да си вярват и сексапилът в отпиване на изискано питие омагьосва…
Утре е понеделник.Скрита в преимуществото на "недоказано" завъртам кормилото.Пред мен се движи кола с три деветки. Не съм фаталист. Бързо я забравям. Четиризвездният хотел с розова хавлия посреща гости. Усмихнати.Може би - влюбени.И може би, повече празни, но със сигурност покрити с възможности / каквото и да значи това/.
Трудно е веднъж да облечеш лицето си наопаки.
Трудно е и да го повториш.
И не защото няма да е същото - защото едно голямо празно не би простило.
Когато открадна две истини и ти подаря едната, попитай ме защо го правя!