автор: starec

Забиваш в мен ръцете си крадливи.
Какво ли търсят, хайде, разкажи!
Бял флаг съм - ето, няма съпротива.
На ти красиво пак ме излъжи.
Кажи ми, че съм твоя сън среднощен,
дори да си кънтящ от безразличие.
И още ми кажи, и много още,
защото аз не искам да съм ничия.
Лъжи, глупако, зная, че го можеш,
душата ми накарай да трепти.
А аз като във мида ще те сложа,
ще те обгръщам, за да станеш бисер ти.
Но ти крадец си, мълчалив, безсрамен,
задъхан и забързан ме крадеш...
Превърна ме така във холограма,
във нетелесна, чакаща да спреш.