автор: ANG

Натиснах в снега твоите голи ръчички,
а ти ме прониза със син поглед
и възкликна учудено:
„Пари, бе_тате, париии...?!"
После те хвърлих в преспата...

В синчеца на зениците ти,
мой малък сине,
светът не всякога нежно влиза.
И злото безочливо
за теб е все още безименно.
„Моя любов" наричаш сияйното
и на добрите хора,
и на добрите кучетата,
и незримото.
В такъв миг Вселената, сине,
ти се усмихва с вулкани изригващи
и те посипва с песни,
изумрудено сини.

Вече заспиваш в скута ми, сине.
И в сънищата ти пеперудени
се промъква на пръсти
синя Принцеса.
Неродена е все още, но виждаш я, сине,
в нежното снежно дихание между влюбените.
Идва и Фея,
обкичена от заченато,
но непокълнало синьо
на великденчета и незабравки.
Тя те отнася на снежни планети
с парещи преспи,
с цвят на индигово синьо.

Там, с тялото си в горещия сняг ще напишеш,
ще напишеш с цялото малко тяло, сине,
Името на Принцесата.