Оставих нея, бялата,
която
събуди всяка добрина във мен.
И страда всяка нощ
(горката),
че от себе си е разделена.
Загубих емоции
и мисли
сред събуждащия ден.
Попитах и помолих
всички
да не прегръщат само мен.
Докоснах слънцето,
когато,
да се отдръпне то реши.
И май тогава свърши -
лятото -
онова със златните коси.
Сред нощ и шум дочух
реката
пак песни пееше за мен.
Оставете я, бялата,
горката -
пак плаче, че сме разделени.