автор: condor

2125г...участък ДС 12



През далечната 2125 година се случи едно събитие - очаквано от почти близо 200 години.
Учените отдавна го бяха прогнозирали, но както винаги се случва в живота - реалността винаги надминава всякакви очаквания и прогнози.
Та става дума за приближаването на две звезди от съзвездието Кентавър. Да ги наречем Сигма и Делта.
Двете здезди не блестяха с нищо особенно на хоризонта. Всъщност те си блестяха на вечерния небосвод от милиони години. Но поради стеченето на обстоятелствата - приближение или разминаване с други планети или свезди - случи се така че пътят на двете звезди трябваше да се пресече.

Макар че това събитие трябваше да се състои през далечната 2125 година - како се сещате то се бе случило много по-рано. Разликата във времето бе 120 години - измерени спрямо въртенето на земята около слънцето. Толкова време бе нужно на информацията от това далечно събитие за да стигне до Земята.
За размерите на Вселената 120 години светлинен път са едно нищо - все едно че са две нищожни секунди от времето след големия взрив.
Но защо ли това събитие се оказа толкова значително?
Може би тука ние го преувеличаваме? Сега ще разберете защо.
И Делта и Сигма бяха с маса под критичната съотнесени спрямо радиуса им по уравнението на Шварцшийлд.
Но когато двете звезди се съберяха в едно цяло - получаваше се Маса - равна на надкритичната, докато в същото време радиуса и на двете планети бе сравнително малък - всички прогнози сочеха че радиуса на субстанцията - която ще се получи след сблъсъка трябваше да е над критичният.

Съгласно първите изчисления - радиуса на новата сумарна звезда трябваше да е близо два пъти над критичният радиус на Шварцдшийлд.
Но последните изчисления показаха че радиуса на новата звезда най-вероятно ще е съвсем близко до много опасния радиус Швардцшийлд.
Какво ли значеше всичко това?

Много просто: Черна дупка!

Това значеше че масата ставше равна на критичната маса, пространството се разтваряше навътре в себе си, отваряше се толкова ново пространство - което като вакум почваше да засмуква всички планети , звезди, междузвезден прах, газове.

Нищо не можеше да избяга от черната дупка съгласно теоретичните предсказания.
Нищо - и дори светлината не можеше да избяга. Нямаше как светлината да премине през това огромно изкривяване на пространството.

Черната дупка бе предсказана много отдавна от учените. Още в миналите векове от закона на Нютон следваше че при насъбиране на огромно количество маса - да речем равна по маса на десетки милиони слънца и с радиус подобен на този на земята - силата на привличане на звездата става около 100 000 хиляди пъти по силна на земното привличане.
Най-елементарните сметки по най-първите закони за пречупване на светлината показваха че ако един лъч светлина веднъж попадне на толкова плътна звезда - то съгласно законите на пречупване - траекторията на светлината ще се насочи към по-плътните участъци - тоест към центъра на звездата.
Независимо под какъв ъгъл попада - светлината се пречупва към центъра на звездата. Под каквито и ъгли да пада или да се отразява - светлината си остава застопорена да обикаля в орбита около новата звезда.

Ефектът на пълното светлинно пречупване бе отдавна познат на земата. Оптичните кабели отдавна бяха навлезли в съобщителната и микропроцесорната техника. Отдавна никой не ползваше метални проводници - свръхпроводимите сплави отдавна бяха заместили дефицитните мед и алуминий.
Стъкло-пластичните нишки свързваха всеки дом, всеки офис, всяко общественно място. Макар че всеки ползваше ефекта на пълно вътрешно отражение - малцина разбираха какво значи да имаш пространство в което всичко се поглъща и от което нищо не може да излезе.

Какво ли толкова необикновенно - твърдяха някой зевзеци.
Тия черни дупки ги слушаме от 200 години и никой не е доказал че те наистина съществуват. Нещо повече - зевзеците бяха убедени че това е поредната измишльотина на професори - бюрократи - дето по - надалеч от многодиоптъровите си очила не виждаха.

Имаше разни фантасти - дето предсказваха края на времето и обръщане на историята обратно. Съгласно една от най-шантавите теории времето щяло да тръгне да се развива наобратно. Цалото човечество щяло да преживе историята си - само че в обратен порядък - отпред назад.

За лидерите на оределите религиозни секти - това бе идеалният момент да подсилят вярата. Видите ли - това бе краят на Човечеството. Бог най-накрая щеше да накаже греховете на човечеството. Всички грешници щяха да умрат - засмукани от невероятната гравитация на черната дупка. Черната дупка бе божието проклятие - същинският Ад, от черната дупка нямаше как да се измъкнеш. Времето в черната дупка спираше. Само Бог можеше да помогне на вярващите. Само вярата можеше да сътвори чудеса. Никой от религиозните лидери не знаеше какво чудо ще стане или какво въобще ще стане - ама нали точно в това бе вярата- да вярваш в нещо дето не го разбираш. Като вземеш прекаленно много да разбираш - то тогава ти спираш да го вярваш и мислиш - най-много да го ползваш отвреме на време щом ти дотрябва. Та религиозните лидери за кратко време успяха да увеличат десетократно и стократно тълпъте от вярващи. Нищо чудно в това като се знае че тълпите винаги залитат между спяпата вяра в нищото и неверието във всичкото.
р
Но сега да се върнем пак на нищото дето поглъщаше всичкото.
В черната дупка нямаше нито минало, нито бъдеще нито настояще. Имаше само една чернота, едно гигантско смачкване на пространството и на вемето. Може би след 10 или 15 милиарда години - измерени по земното въртене черната дупка щеше да се нагълта с предостатъчно звезди, планети и космически прах?
Може би след 15 милиарда години черната дупка щеше да избухне и да постави началото на нов БИГ -БАНГ - или космически взрив?
Може би това бе идеята на Създателя - да спре времето - за да го пусне наново 15 милиарда години по-късно?

Но дали това имаше някакво значение след като в Черната Дупка времето свършваше?
Появиха се един куп фенове на черната дупка. Започнаха да се организират записвания за космически полет за там. Нали разбирате защо: първите винаги ще да са най-добре. Все някой трябваше а стигне пръв до черната дупка - пък каквото ще да става там. Доброволците за този най-рискован експеримент бяха стотици хиляди.

Но от всички изпитания за човечеството - най- тежко бе чакането.
120 години.
Това бе земното време дето трябваше да изтече докато земята научи какво ще стане със Сигма и Делта.
Нямаше никакъв начин за получаване на предварителна инфрмация. Телескопите показваха приближаване на двете планети. И докато астрономите наблюдаваха двете планети - макар че планетите Делта и Сигма бяха на съвсем прилично разстояние в земните обективи - сблъсъка стана.
Това изобщо не бе сблъсък по традиционните земни разбирания. Това бе едно всмукване на звездната материя в себе си. Две грамадни звезди се доближиха прекаленно наблизо. Макар че всяка една от звездите бе равна на около 1000 слънца - при приближаването им тяхното гравитационно поле създаде огромно огъване на пространството. И двете звезди се състояха от течна плазма. И двете звезди бяха от най-ярките в звздното небе.
Затъмнението на участъка Делта-Сигма стана за хилядни части от секундата.
След още няколко десетки части от секундата всички планети и спътници бяха буквално пометени в разтворилото се огромно пространство - навътре към сърцевината на черната дупка.
Тази дето знаеха какво е ядрен взрив си мислеха че черната дупка е нещо подобно на взрив или на тъмнина.. Един вид тъмен взрив.

Но как ли да си го представиш този тъмен взрив? Та при всеки взрив се отделя светлина, топлина , звук. Получава се ударна вълна. Радиация.
А при черната дупка нямаме взрив - имаме обратно всмукване. Това всмукване помита навътре в себе си област равна на около 100 слънчеви системи.
Времето за всмукване бе някакви си секунди. Отпосле черната дупка щеше да се разхожда тържественно из Вселената и да всмуква всякакви планетки , звездички, та дори и галактики от първа и втора степен.

Имаше нещо трагикомично в цялата тая история. Вселената, с нейните милиарди или безброй години съществуване си правеше шегичка.
Черната дупка бе нещо като космически метач- за почистване на боклуците.
А може би черната дупка трябваше да послужи за новото начало - за нов космически взрив.

Но резултатът от това избухване нямаше как да стане известен предварително. 120 години. Това бе времето преди всякаква светлина, радиовълни или каква да е друга форма на информация да пристигне до земята.
Това бе най-ужасяващото - никаква информация не можеше да пристигне на Земята. Всичката информация от този участък на Вселената щеше да заглъхне отведнъж и веднъж завинаги.
А това нямаше да се спре до там. Черното космическо петно щеше да се увеличава. Ужасяващото предсказание бе че петното вече се е увеличило и е обхванало една ограмна територия. Съгласно теорията на някой класици дупката бе успяла вече да всмуче пространство равно на 10 000 слънчеви системи.
Но всичко това щеше да остане скрито за 120 години. Първата информация - или до първото затъмняване на участъка Делта- Сигма оставаха 120 години.
А заедно с първата светлинна информация - или да го наречем по-скоро затъмнение щеше да пристигне и първата гравитазионна вълна - ударната гравитационна вълна. Нещо подобно на ударната вълна на звука или на ударната вълна на ядренната бомба. Но и двете сравнения бледнеят пред това дето е една истинка гравитационна ударна ВЪЛНА.
Гравитационното поле лети със скорост - равнана тази на светлината. Няма начин за предварително получаване на информацията. Няма никакъв начин за предусещане на гравитационният взрив.
А отпосле - представете си как самолетът попада във дупка на ниско атмосферно нялягане. В такива случай самолета започва да се сгромолясва надолу и може да пада стотици метри додето не се срещне с по-твърда въздушна маса.
А щом една планета попадне в гравитационна маса - започва едно падане - и започва едно грамадно ускорение додето черната дупка не се слее с нещастната планета.

Това бяха мислите на хората в нощта на 11 Януари 2125 година. Всички погледи бяха насочени нагоре към участъка Д-С 12.
Все още таб блестяха светлини. Но дали тези светлини бяха угаснали отдавна.
Само след минути там щеше да е тъмно.
Отпосле една четвърт от звездното небе щеше съвсем да се затъмни. А отпосле светлините щаха да изчезнат ..... Но дали всичко това щеше да стане ... не се знае - защото трябваше да стане 2125 година.... Тогава на всички им стана ясно.