Цигулките стенат -
наежили се от скрежта
звуците
отминават по пътя си,
някакви пътници...
Призрачно голи
дърветата
превърнали във вени
плешивите си клони
напомнят на хора
близки
и недокоснати...
съблекли се голи
протягат
копнеят
поемат...
предават мелодии
шепнат истории...
А лъкът плаче
в красотата на техният флирт
открит и недостижим
Снежен балет
извайва фигурите си
Вятърът дирижира
хорът от ангели -
деца, малки ръчички
малки следи
в снега
малки въпроси
за големи отговори..
а някакви пътници
отминават по пътя си
звуците...