Запази ми място на първия ред
за деня на твоята изненада.
Цинично загледана, като кинокритик
ще поцъкам, а после ще стана...
Зад гърба ми няма да хукнат тълпи,
нито погледи възхитени -
друго име салонът ще изкрещи,
а аз ще напусна разсеяно.
По сценарии трябва да ме догониш ти,
а светофарът да те забави.
Ала аз, разсеян кинокритик,
не понасям добри изненади -
и подобен на мен, злонамерен трамвай,
ме отхапва от прашната спирка.
Късам финалния лист. После край -
четири букви, към които привиквам.