автор: Anele

Онзи облак ми е до болка познат. Влачи се след мен през по-голямата част от пътя.
Не помня къде го закачих. Явно е станало неволно - всички тия катранено черни краски по него не са ми присърце. И изобщо не прилича на пухкаво-бял захарен памук, какъвто всъщност трябва да е всеки уважаващ себе си облак. Защо му гледате формата? Не прилича на нищо земно. Странна работа, нали? Прилича си на облаче. Заседнал в мислите ми? Не са толкова ръбати и каменисти. Мислите ми де. Няма за какво да се закачи толкова. Някой от вас да не го е полял със захарен сироп? Помрачил лицето ми?! Хайде, стига! Такива неща не се случват на една средностатистическа мен. Абсурд, казвам ви! Не, наистина не знам защо ме следва толкова плътно. Май съм му станала любимата. Всъщност напоследък ми изглежда малко натежал... изглежда ще вали.