автор: dubrav

  Това е едно интерсубективно измерение на любовта, определено от постулата за взаимозаменяемостта на гледните точки!
   Ега ти асоциацията, а?! Ако следваме този начин на сравнение, то какво ни пречи да пишем и за "Любовта като тюрлю - гювеч по малашевски" или "Любовта като дискурсивна практика на символния капитал на жената (мъжа)?
   Поне на такива мисли ме навежда оня ми детски спомен за сладкото от вишни, който ще щрихирам след малко. Нищо общо, тоест. Тръпчиво - нагарчащата пресладост на вишневото сладко на съседката баба Не помня коя, когато бяхме на гости с моята баба у тях, която пък (моята баба) не вареше вишнево сладко, защото беше алергична към вишните, а и защото не обичаше индрише, а то пък (индришето) се слага в сладкото от вишни (или поне съседката така му слагаше)…
   Та тази индришена, тръпчива, нагарчаща сладковина ("…пийни си водичка със сладкото…" - ми викаха бабите) въобще нищо общо с любовта не ми предизвиква. Предизвиква ми кофти неуютното чувство за на гости с баба при друга баба, при което чувство аз ям сладко от вишни и гледам ковьора с котките в кошница, и кълбетата прежда пред кошницата, и ми е страшно досадно и скучно.
   Пък и мирише на бабинска стая, на железен креват с рисувани табли и винетка под нарисуваното пейзажно езеро с платноходки "Южнобългарска креватна фабрика - Ст. Загора", на босилек и на терлици, от ония неудобните, дето ги дават на гостите по селата, вместо пантофи, и обикновено са ти големи, а все някой преди това е настъпил дъвка с тях, сигурно миналата година, ама тя нали не се изпира… Нещо общо до тук с любовта?
   Още повече, че тогава бях и малко момиченце, и понятие си нямах, дето пеят едни: "Често споменават старите думата "любов". Аз я търсих из букварите и в урока нов. Даже в речника я няма…"
   Каква любов, какви 5 сладка от вишни? А, и да не забравя. Не обичам сладко от вишни. За разлика от любовта. Тя хем ми е по-вкусна и по-приятна, хем се прави по-лесно, хем изгаря калории. Нищо общо! Нали?