автор: hazl

Нощес сънувах две нови думи,
но ги забравих.
Моливът чака на мойто шкафче,
а нямам право
на стиховете, дошли отгоре,
да хвърлям мрежи.
На тоз безпътен свят чакам чувство
да ме разнежи.
Като съм буден аз искам мисъл
да ме разтърси,
да те погледна в очите тъжни
и да потръпна.
Не мога вече да спирам тази
мечта безплътна -
да изживея любов и мъка,
пък да си тръгна.
Че горе може пак да те има -
жена без име.
И днес те моля с очи да кажеш:
"Хайде, вземи ме!"