автор: hazl

Ще лъхне вятърът
на пролетта.
И аз със него кротко
ще въздъхна -
да ми помогне
да се възнеса
над земните си грижи.
Сълзи съхнат.

Ще духне вятърът, и пролетта
полуосвободена, ще се впусне
по нежната морава, след снега.
Ще се разплача горко. Искам устни.

Ще дойде пролетна,
и възвишена
мисълта.
Това, което е замръзнало,
ще пусне;
Една обикновена, и свещена
самота.
Нали това ти казах -
искам устни.