автор: fraxinus

Животът ни е скоростна отсечка,
коне с капаци тук препускат с пълна сила,
ще стъпчат всеки, който им се пречка
и даже няма да им трепне жила.

А ти, сгрешен първично, нероботизиран,
с безцветни крачки бродиш тежко
сред общата хипноза да се взираш
в бедите, сполетели днес света човешки.

Препъваш се в ръбатите си мисли,
набъбващи при всяка новина в ефира,
главата ти като аларма писва -
не бе ли по-добре да си зомбиран?

Но не, категорично неподвластен
на средно-статистическите норми,
ти свойта същност многопластова
не можеш да държиш в намордник.

И някой слънчев ден насред площада
тълпите бързащи с вика си ще учудиш,
че без любов светът е станал като ада,
а те ще махват със ръка:
                         това не е ли оня, лудия?