автор: Mojsei

Предизвикателно, но интересно запознанство
с Мизаркарим Норбеков и Генадий Волков




Посягам към библиотечния рафт и вземам книгата на Мирзакарим Норбеков и Генадий Волков "Да ви дойде успех на главата и как да го избегнете". Обръщам книгата на задната корица и виждам цената й - 8,60 лева, призлява ми, чета научните звания и заеманите длъжности на двамата съавтори, което си е задължителна страна на рекламата, но аз затварям очи защото ми притъмнява след заслеплението от световната им известност, вслушвам се в гласовете им и лесно улавям тяхната модалност, т.е. с каква сила това, което казват е техен опит, разкривам полифонията му и понечвам да върна книгата обратно за отлежаване, до пореден жест на непредпазливост от моя страна, когато отчитам и желанието на авторите да навлязат в прагматизма, а това окончателно ме разколебава да върна книгата и аз продължавам да я изучавам, още повече, че и самите автори подканят читателите да се включат в техния диалог, за да си изработят собствена житейска позиция.
Добре, Мирзакарим! Добре, Генадий! Аз съм Валери и се включвам във вашия диалог…Защо ли? И дали имам какво да добавя по въпросите, които разглеждате? А, да и как ще постигна целите, които си поставям с написването на тази книга - "Интелектуален сблъсък".
От пръв поглед установявам, че вие повдигате обширна проблематика, която дава възможност не само за дискусия, а за задвижване на назрели практически въпроси в България. Но какво говоря? Макар и в превратна форма - тази на тоталната ни криза, а тя не е само национална, а и световна, проблемите, които възникват именно тук задават чудесната гледна точка на българина от цивилизационния му период на деградацията, в който се намира днес.
Днес българската държавна администрация толкова упорито работи за присъединяването на страната ни към Европейския Съюз, че напълно естествено и по стар обичай няма възможност
да се занимава и с проблемите на културата. Така де! Има си интелигенция за тази работа. Няма държавата да се занимава с всичко!? А творческата ни интелигенция - и тя по стар навик, не обръща внимание на държавата и си твори ли твори…И няма кой да постави въпроса за вписването на страната ни в световното цяло!? А то - вписването, си става, защото творците си творят, но от голяма заетост не се сещат да подпишат сметката, че къде вече дават такова безплатно творене?!А, сещате ли се какво става? Но тук малко ще поспрем, за да не се съдава впечатление, че се отклонявам.
През изтичащата 2005г. се задържах в Сайт на Интернет за нова художествена литература, където, чрез направените публикации, създадох прагматична школа в литературата, в това число и в художествената литература. Е, най-после успях да го кажа! А то се резюмира до това, че вие Мирзакарим и Генадий, сте мои гости, заедно с вашата книга. Добре дошли! Така…да си побъбрим, но това бъбрене, както знаете, за нас си е чиста работа.
Но почакайте! Та вие драги, веднага се нахвърляте върху читателите, т.е, в това число и върху мен, вашият домакин, със съвет много да внимаваме, когато си купуваме книги…Чакайте! Чакайте! Та аз отдавна съм престанал да правя това. Е, не ме питайте как съм се сдобил с вашата книга! Аз не купувам книги, защото вече и не чета, но все още не съм престанал да пиша. Моите сънародници също не си купуват книги, но не са престанали да четат. Но да не говоря за другите! Колкото повече време минава без да чета, толкова повече пиша. Ето, миналата година ми се наложи и за три месеца издадох десет книги, а през 2000 - 2001 година обстоятелствата ми наложиха и аз започнах да издавам списание "Живот". Да, видях, вие издавате също много, но тук с вас се разминаваме съществено. Написали сте книга и хоп - 8,60 лева парчето, а моите книги и списанието се разпростарняват безплатно. Стоп! И моите читатели не ме разбраха, та се наложи да им обяснявам, че безплатно, в условията на пазарната икономика, не означава без пари, а че могат да дават без да се замислят над това колко дават.
Но вие Мирзакарим и Генадий, се обявявате и срещу теоретичните напъни на титулованите авторитети, които себе си не са оправили, а все се грижат за другите като ги поучават с описването на външните процеси и кой какво е казал в историята на литературата. Тук ви подкрепям, защото аз отдавна съм превърнал в своя предметна област на изследване и на изложение менталното и в него - на екзистенциалното. Какво? А, да, да! Стори ми се, че искате разяснение, но в хода на изложението ще се разберем…
Ама вие драги, вече на втора страница, ме предпазвате като ме предупреждавате добре да си помисля дали да купя вашата книга. Няма, няма! Не ми губете времето! Аз работя, а вие сте го ударили на реклама, мислейки си, че сте много оригинални като я водите от позицията на противното, т.е. на антирекламата.
О, но вие не преставате с предупрежденията?! Сега пък ме предупреждавате, че ако не захвърля все пак книгата ви, ще трябва да съм готов за лютите ви думи. Отново грешка, драги! Не захвърлих книгата ви първо, защото вие, чрез нея, сте ми създали питателна среда да изследвам логическите ви противоречия, с което доказвам моята теория, а това изостря изследователския ми интерес и второ, защото вече съм минал едногодишен курс по люти думи, които у нас се наричат "ХуЛи"- запазена марка на съкращение на новата художествена литература. Имаме си такъв Сайт в Интернет, в който в момента стажувам. Няма сега да ви разказвам отработените тук практики, но ако настоявате, ще ви препоръчам срещу минимална комисиона на проверени от практиката хулители.
Какво? Вие ме предупреждавате, че ще бъда пълен идиот ако отида да си купя книгата ви?! Няма такава опасност, нали ви казах и затова няма за какво да ви се сърдя. Но тук вие използвате някои западни подходи на антирекламата за постигане на същите търговски цели, което не остава скрито от наблюдателното ми око. А аз не съм си купил книгата ви не само защото не струва, но и защото въобще не давам пари за чужди книги.
Но какво правите? Вие започвате даже да си номерирате съветите, което ме улеснява в тяхното изучаване.
Ето, вие ме съветвате да не купувам книги с библиографска справка, но нищо не казвате за цените. Защо така? Въпрос на нравствена изграденост от страна на автора е отношението му към цената на книгата. Разбирате ли защо моите книги нямат цена?!
Аз си спестявам усилието да давам съвети, защото се научих от други хора да не купувам книги, особено от тарикати като вас, които компилират без библиография, но са надули цените, за сметка на това.
Вие съветвате да се четат заможни автори, защото, наистина е смешно, да слушаш съветите, да кажем, на един безработен, как да преуспяваш в бизнеса. Но вие, като преуспяващи, защо си продавате книгите? Но да ви разкажа за себе си! Преди да седна да пиша и да се обявя за писател ми хрумна случайната идея, че ще пиша дълго време и ще огладнея, а, за да ям, ще ми трябват пари, с каквито няма да мога да се сдобивам от писане…Нещо повече, ще ми трябват повечко пари, за да мога да давам книгите си и на другите да ги четат, за да не забравят четенето.
Но вие съветвате читателите още и да се пазят от свръхумници, които се изхранват от помощите на приятели, с което визирате К.Маркс, с което пък допускате грешка, груба грешка…И ще ви кажа защо. Защото ми създавате допълнителна работа да ви соча ваши идеи, които сте взаимствали от него. Не за друго! Няма да ви соча, че сегашното обществено развитие е пълно доказателство за това, че историята се разширява и ние сме на прага да влезем в действителната човешка история, което е поле на новите възможности, че същият този свръхумник е мъж на хилядолетието, обявен от своите съотечественици, които още през 1980 година ни казаха, че ще си го вземат?!
Съгласен съм с вас, че единствените текстове, които си заслужават да се четат, това са тези, които са свързани с практиката, които обобщават успешния опит. Но…конфуз! Тази идея се обосновава от двамата приятели, които вие омаскарявате. Но няма да ви съдя. Ваша си работа. Аз върша моята.



Глава І.
Създавай себе си!

1. Кой човек е богат?


Драги ми Мизаркарим и Генадий,

Вие обозначавате първата глава на своята книга като "Опознай себе си", една идея, която идва от Протагор и беше експлоатирана дълги години изцяло в познавателен план, а тръгвайки от мързела, вие използвате подхода на Морган Пек от неговата книга "Изкуството да бъдеш Бог".
Вие искате да ви дам определение за богат човек и, в същото време, развивате и своето виждане по въпроса, като пак свеждате нещата до утвърдената гледна точка за парите като богатство, с което, в никакъв случай, не мога да се съглася с вас. Нека да бъдем ясни и кратки! Богат е нормалният човек, а нормален е щастливият човек, т.е. това е едно и също.Но с този въпрос вие бележите пресечната точка на съвременността - за типа човек, който днес съществува, а това е човекът на парите. Но това не е щастливият човек, макар че без пари пък, въобще не може да се говори за такова нещо. Конфузна ситуация, приятели!? Новата ситуация ни наложи своята категоричност, както и търсенето на такива отговори, а с тях и изискване за промени на самото общество. А кой ще направи това ако не обединилата се интелигенция от името на цялото общество пред своите администрации в лицето на правителствата?Но нека още тук да кажем, че промяната на характера на труда е една необходимост, без която човешката деградация ще продължава да взема невероятни размери, а хора като вас ще продължават да се правят на интересни чрез оригиналните си подходи, които ги задържат в лоното на идеологията.
Но да се върнем на отговора на въпроса! Богати са онези хора, които са със запазена сетивност, а човешката сетивност, от една страна, е природна като сетива, а, от друга страна, е жива практическа дейност, чрез която се извършва нормалното индивидуално възпроизводство.Днес личностното развитие на индивида е свързано с това на общността, която е с нов, глобален мащаб, а това изисква нов тип способности, изграждане на общности от нов тип и т.н. Кризисният характер на индивидуалното възпроизводство е достигнал до такава степен, че страхът се е превърнал в екзистенциален универсализъм, т.е. той господства тотално над индивидите. Ето защо "глобално" и "инивидуално" тук са тъждествени изрази. Затова аз се стремя да установя ментална връзка с отделните индивиди и на тази основа проверявам и подпомагам конкретната екзистенциалност. Интернет дава тази възможност. Картината е реална. В България има запазени хора, но кризата, а и новият характер на обществените отношения, формират индивид от консуматорски тип.
И така, коренно се различаваме по това как разбираме богатия човек - вие, като човек на парите и собствения бизнес, аз - като човек на способностите и добродетелите. Разбира се, тези неща не се изключват абсолютно, а се предполагат, но са различни гледни точки. Въпреки това, могат да се задават общи въпроси. Ето, вие питате и веднага отговаряте - за да станете богат е нужно да имате "стремеж за активност" (с.17), което е тавтологичен израз, защото стремежът като принадлежащ към мотивацията е присъщ на активността. Добре, разбрахме се! Ако си социално активен ти си богат, казвам аз. Е, по социалната активност съм написал цяла дисертация от 200 страници в един период, когато получените резултати биха могли да подпомогнат вземането на управленските решения, което пак е свързано с внедряване на знанието в живота.
Вие разглеждате алтернативата "собствен бизнес - живот на заплата", но го правите по изключително некоректен начин като използвате ненормално ниските заплати, за да обвините тези служители и работници в бездействие, което просто не е така, макар че разликата е съществена по сравнение с хората на собствения бизнес, които владеят средствата на своето възпроизводство. Но нормални хора има и сред тези на заплата и сред хората със собствен бизнес, което е израз на различно усилие от тяхна страна, разбира се.
Условията на живот и самото съществуване са свързани в едно цяло по такъв начин, че взаимно си влияят, но не е правомерно да се пренебрегва промяната на условията на живот, а да се търси промяна на индивидуалността чрез напускане на сферата на мързела. Промяната на условията е исторически акт и ние сме изправени пред такъв факт, който се разгръща в парадоксалната криза в България, свеждаща се до изолация от общоформационния процес - от една страна, ние сме участници в изграждане на световното цяло, а,от друга страна, процесът на интегрирането ни с цялостта се трансформира като регионален проблем, свързан с изчакване за влизане в Европейския Съюз. Невъзможността за постигане на личностно развитие тук, у нас тласна мнозина сънародници към напускане на родината, с което те самостоятелно извършиха това, което държавата не може да осигури за тези, които остават в страната. Но няма съмнение, че личностното възпроизводство е процес, изискващ усилие. И няма как да не се съглася с вас, когато казвате, че трябва да се направи скок от благородните помисли към материалната власт, а тази власт е самата нова общност, която става достояние на отделния индивид чрез конкретните общности, в които той осъществява своето възпроизводство.Но нека да ви цитирам като израз на нашето единомисилие. Вие казвате:"Нашата задача днес е да направим така, че човекът с благородни помисли, който съществува у вас, да добие и материална власт. Едва тогава той ще може да се противопостави на злото, на насилието, на несправедловостта!" (с.19). В този извод сме единодушни, макар че стигнахме до него по различни пътища, а аз доказах, че вашият път е и твърде непоследователен.
Вие поставяте въпроса за връзката между материалното и духовното и давате правилното решение, когато призовавате да се потрудим, за да достигнем умножаваща се духовност(Вж.:с.21).
(Следва)