автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)


Реабилитация на достойнството


-Здравей, Джиги!-приветствам аз моята събеседничка.-Темата за реабилитацията на човешкото достйнство е твърде съществена и като светогледна ориентация, но и като практически въпрос. В унищожената природа човекът днес открива своето падение, а в конфликтуването, доведено до себеотричане, се вижда безизходицата на днешното общество.
-В твоите текстове последователно се прокарва разбирането, чрез подходящо обосноваване, за измененото място на съременния човек в обществото и в тази връзка съм съгласна с теб, че ти публикуваш цялостно разработен продукт, съдържащ проблематиката на новата художествена литратура - отбелязва с разбиране Джиги.-Но това се схваща не само от мен и може би точно затова, прикритото и явно недоволство са естествен спътник на публичните ти изяви.
-В това, което казваш се проявява именно и една от страните на влиянието на моя продукт - казвам аз спокойно.-Един от парадоксите в литературата се свежда до това, че недоволството срещу някой автор най-често е параван за ползване на неговите резултати и затова аз съм доволен, защото случаят тук е точно такъв.
Но искам да ти прочета един текст, който има пряко отношение по темата, която започваме да обсъждаме. Слушай!


Нов мащаб животът придобива


Ето, че зора се зазорила
и над нашта долина златиста,
но се появи и друга сила,
що към хората остава си нечиста.

Имахме преди гора зелена,
а сега се стеле полумрак
и водата бистра и студена
гази чуждоземен крак.

Даже в душите почна да се проявява
и наченаха се нови времена -
страх и днес ги покорява
и се губи всяка добрина.

Част от хората търгуват
и се трудят настойчиво,
други са принудени - слугуват
и не виждат нищичко красиво.

Затова светът е бял
за човека - на труда си верен,
като го поддържа цял,
а за друтите светът е черен.

Времето е вече бързотечно,
отбелязващо законите си властно
и така ще бъде вечно -
изтъкано е от чувство страстно.

Нов мащаб животът придобива,
но цари в него мрак
и затуй приятелю, не бива
да пропускаме и този знак!

Светът противоречив се обобществява.
Замислете се над този факт!
И претенциите си да ви предявява,
направете ги пък собствен акт!

Затова при действия произволни -
мафиозни или политически,
не бъдете само недоволни,
а ги приемете и практически.

-Оправянето на тежкото си положение българинът свързва с присъединяването на страната ни към Европейския Съюз. Това е централната идея, в която се резюмира днес нашето достойнство - че и ние ще станем пълноценни хора, но дали всичко това е така? - казва Джиги с дълбоко съмнение в гласа.
-Присъединяването към Европейския Съюз си остава дело на държавата, докато, в същото време, тече и друг процес - присъединяване на страната ни към световното цяло, което е дело на всеки българин…
-Да, но, от една страна, държавата не мобилизира народа към присъединяването към Европа, а,от друга страна, интегрирането ни със света става по един стихиен и затова абсурден начин. Нека да посоча някои от формите на това интегриране: безработица, проституция, търговия с хора, наркомания, различните видове забоявания, в това число и СПИН, напускане на страната, убийства, самоубийства…-прекъсва ме Джиги, а гласът й вибрира от напрежение.-А присъединяването на Европа, според мен, носи повече белезите на унижението, отколкото на достойнството и едва ли нещата ще се променят чувствително, но виж, работата на администрацията ще се подобри.
-Българинът е факир в това да запазва достойнството си в критични ситуации, каквато е и сегашната - казвам аз убедено.-Но мнозина интелигентни хора продължават да разбират достойното поведение като израз само на недоволство.Показателно в това отношение бе заемането на позиция от потребителите на Сайта в Интернет за нова художествена литература "ХуЛиТе" по въпроса за българските медицински сестри в Либия, осъдени на смърт - няколко човека изказаха мнение, в които стигнаха до изказ на недоволството си, а останалите се оказаха незаинтересовани или мълчалив наблюдатели, в смисъл - читатели. Тук е проблемът - не недоволни поданици на ъдржавата, а достойни граждани на света, изискващи от държавата определени действия за решаване на възникващите общи проблеми, а съдбата на отделния човек вече е грижа на цялото общество…
-Добре, Мо! - прекъсва ме бързо Джиги.-Това, което казваш звучи добре, но явно веригата се къса някъде, защото нещата съвсем не стават така, както ти твърдиш.
-Така е!-съгласявам се аз.-И въпросът се свежда до това, че под идеологемата за изграждане на гражданско общество в България се крие процесът на интегриране на страната ни към общоформационния процес. В България не са създадени условия за личностно развитие и хората, оставащи тук, мимат злощастната съдба на случайни индивиди, а това са два типа съществуване.
-Правенето на разлика между "случаен индивид" и "личност", на "консуматор" и "субект на обществения процес" е нещо много важно, особено за хората на перото, нали така? - подкрепя ме Джиги.
-Така е!-съгласявам се аз.-Да напишеш текст, за да оправдаеш присъствието си в даден сайт и да пишеш с разбиране на нещата са съвършено различни неща. В тази връзка, аз съм доволен от наличието в Интернет на продукта, който публикувам.
-И какво сега? Въртя сука и отново докара нещата до необходимостта от организиране на българскта интелигенция като интегрирана в обобществяващото се човечество - казва Джиги с различни отсенки в гласа си.
-Нещо повече!- правя опит да вляза в закачката й аз.-Това е и една от целите на прагматичното направление в литературата. А тази цел е вече функционираща и това е едно от достиженията на сайтовете за нова художествена литература.
-Това е мираж, Мо!-казва Джиги язвително.-Хората на културана никога не могат да се обединят…
-На 18.12.05г. рожденият ден на сайта от Интернет ХуЛиТе продължи с участието на една група на премиерата на книгата на Божидар Димитров "Седемте древни цивилизации на България". По този въпрос - за обединяването на интелигенцията, за да стане възможно интегрирането ни в световното цяло, проведох специален разговор с един от участниците в срещата и той застъпи същата гледна точка, която ти изказваш сега. И какво излиза? Аристокрацията е заета със свои си работи, а интелигентните хора не могат да се обидинят?
-Затова процесът у нас е така мъчителен!-казва Джиги категорично.
(Следва)