автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)


Във водовъртежа на безсмислието


-Здравей, Джиги! Радвам се, че се обаждаш. Кога ще се видим с теб най-после. Тази виртуалност започва да ни влияе зле - истински водовъртеж - казвам със смесени чувства аз.
-За смисъла на водовъртежите ли ще говорим днес? - опитва се тя да ме иронизира.-Добре знаеш, че има различни водовъртежи - някои те ускоряват в социалния процес, а други те завличат в подмолите му.
-Има едни особени водовъртежи, Джиги - отвръщам малко уморено.- Това са водовъртежите на безсмислието, в които откриването на смисъла на живота се превръща в належаща необходимост не просто на съществуването, а на оцеляването.
-Да! Еуфорията преминава в екзалтация като параван на негативността, която шурти от всички пори на обществото - отвръща Джиги с някакво ожесточение.-В тези диалози, в които ме въвличаш и аз съм в някакъв водовъртеж - истинска машина за подаване на умни реплики!?
-Приемам шегата ти Джиги, но ми помагаш страхотно за постигане на динамиката на диалога, а разгръщането на действието е въпрос на техника - отвръщам малко резервирано аз.-Какво предлагаш?
-Би било добре да покажем живота на различни равнища и, в същото време, да бъде конкретно - казва Джиги малко небрежно.
-О, идеята е страхотна - допада ми! - отвръщам въодушевено аз.-Не е лесно да се изпълни, но нека да опитаме! Да започнем с "Мойсей и Джордж"!


Мойсей и Джордж

Хелоу Джордж! Здравей, приятелю!
Ти го каза много точно вчера -
това, че Европа е факт и няма значение
кой я е създал такава - като център на света…
О, Джордж! Не, драги! В позицията ти има
скрито признание, което е вълнуващо и аз
ще ти го разтълкувам,
защото от това зависи самият живот…

С теб
наблюдаваме общия процес
от различни гледни точки,
но и двамата сме владетели на света…
Да, да! Това вече го знаеш,
защото е факт,
а не поетична метафора.
Но не само Европа Джордж,
светът, като съвършено нов,
е факт.
И как да няма значение
кой е направил този свят?
Това е въпрос над въпросите, Джордж!
Ти, като политик,
прикриваш част от истината,
а половината истина си е цяла лъжа,
която те превръща в идеолог.
А аз като поет
съм длъжен
да вляза в истината,
която ме прави философ,
а това налага необходимостта
да те опонирам.


Но ти Джордж, казваш това сега,
а българинът вече шестнадесет години
е във водовъртежа на безсмислието
с едничката цел
да се промени природата на собствеността
и то по чудовищен начин - някак си мръсно.
Не говоря за характера на собствеността все още,
а за начинът, по който стана всички това...невероятна
жестокост!
А светът е съдаден и от българите, Джордж!
Запомни го от мен!
Това чакане
не може да бъде оправдано и простено…
Не глобализация, а интеграция, Джордж!
Но тук вече става дума
за характера на собствеността - един съвършено нов практически въпрос.

Няма да те питам защо стоиме на колене
в нео-пост-тоталитарно чакане
на нова бленувана дата,
но знаеш ли защо -
защото ние не чакаме,
умирайки се самоизяждаме,
трупайки се в оазисите на Интернет,
за да се"забавляваме и разтоварваме?"

Наместо да участваме
с пълни сили
в световния процес,
България към Европа се запъти…
чрез чакане,
защото…хм…така де…колко ви желаем,
но ето: престъпност, правната система…и пр….
а и нямаме си гражданското общество…

Измислици, измислици…удобен параван
за новата аристократична класа
и ако може
да отложим влизането в Европа
с още малко,
че много е сладко да се дои държава…
във водовъртежа на безсмислието,
а то открива своята логика в идеологията,
т.е. в организираната лъжа.

-Но Мо, ти тук подасяш цяла концептуалност, която вече си обосновал в многобройните си публикации. Това обобщение намирам за важно - казва Джиги прозорливо.-В момента ти работиш по въпроса за българските медицински сестри в Либия и влизаш в интересни взаимоотношения с редица автори читатели, потребители на Интернет, което също наподобява някакъв водовъртеж от същия тип.
- И за стачката на българските учители - допълвам аз.-По този въпрос са се отзовали да видят началния въвеждащ текст една дузина хора, а в сайта голява част от потребителите са именно учители.Съгласен съм с теб, че захващането с конкретна проблематика или опитите за влизане в общуване водят до възникване на водовъртежи от различно естество. В следващия текст разказвам за един такъв водовъртеж. Слушай!


О, Силвия!

О, Силвия! Не бих се захванал да ти разказвам тази история, след като не искаш да разговаряш с мен. И то защо? Преди да се познаваме, ти вече си убедена, че не бихме се справили с трудностите на диалога…Не искам да гадая защо е така, но съм готов да ти помогна. Но ако става въпрос и само да споделям нещо с теб, също не бих се захванал да правя опит да те заговоря. Какъв е смисълът, а и усилията ми сега са насочени в друга насока. Преди няколко дни, когато повдигнах въпроса за медицинските сестри, бях сам, но сега, само за броени дни, картината рязко се промени…Въпрос на усет за повдигане на въпрос…Но изпаднахме в конфузна ситуация Силвия, но пък ти имаш усет за оправяне на такива работи…Може би!?
Но ти имаш изработен подпис, който изразява позицията ти не само като автор, но и като човек. Разреши ми да погледна в него, т.е. в душата ти!
Но, да! Напълно съм съгласен с позицията ти, че небивалиците и откъснатите от действителността текстове са за определена категория хора, които ти изрично посочваш. С твое разрешение, ще те цитирам - това са: 1) малките деца, които развиват фантазията си, 2) кретените, 3)страхливците от най-различен тип.
Чудесно! Ето, че откривам нещо уважително, което е и моя гледна точка, а това за мен е основание да продължим разговора.
Но какво говоря? Заповядай на вечеря и ще продължим да си говорим по-спокойно, искаш ли? Добре! Благодаря!


Обичаш ли китайската кухня?
Чудесно! В случая, тя е за предпочитане,
защото случаят е особен,
а в тези ресторанти
може да се разговря
като се върви
по нишката на менталността.
Какво?
Не разбираш какво е това "менталност"? -
Преплитане на интелектуалностите
и постигане на тъждество
в позиците на страните,
казано приблизително.
Разбра ли ме? Чудесно!

Какво имам предвид ли?
Та от тази нишка
започва реката на живота -
в тази нишка влизаме двамата,
за да бъдем конкретни и ползотворни
в диалога.
Какво?
Съмняваш се
дали ще можем да говорим…
Аз познавам твоята творба "Вечеря"
и сега се получава нещо интересно
чрез нейната конкретизация
като вечеряме
в този китайски ресторант.
Не мога да отрека усилието,
което полагаш
да изведеш
началата на човещината
и то по оригинален начин,
независимо от абстрактността,
на която плащаш данък.

Но моля, нека да си поръчаме!
Предлагам ти хрупкаво пиле
и задушени зеленчуци,
искаш ли…и една бутилка червено?!
Добре! Благодаря!

А въпросът е наистина деликатен…
Касае адекватността между това,
което мислим, говорим, пишем и правим,
а това е въпрос за позицията на един автор,
но и за още други неща…

Какво?
Имаш съмнения
дали сме в сътояние
да водим разговор
по въпроса
за българските медицински сестри в Либия,
осъдени на смърт…
Но, моля ти се!
Разбира се, че не сме в състояние
и причината е именно в адекватността…

Наздраве!
Да си жива и здрава!
Ти прояви смелост да се запознаем
и сега правиш опит
да загладиш ръбовете,
с което пък помагаш
на още други автори,
да се отърсят от свои си проблеми…
Наздраве! Ще ти помогна!


-Интересно е това, което казваш, Мо. Личи, че фактите са неоспорими, че ги приповдигаш до желаната от теб степен, че разрешаваш практически пробблеми на общуването, откъдето се получава и силата на внушението на текста - отбелязва Джиги.-Звучението е лично и все пак ти запазваш дистанцията, което пак е добре, но покажи история, в която да си вътре в нещата, ако може разбира се?!
-И тук съм достатъчно вътре в нещата - казвам малко остро аз.-Но разбирам смисъла, който влагаш в предложението си. Но тук и рискът става по-голям. Ще ти прочета "Прагматично".

Прагматично

Напредвам в живота свободно бавно -
сега се занимавам с литература,
а нима през живота си съм се занимавал с друго,
в това число и с художествена,
познавам душата й -
любовна лирика,
еротика,
поезия,
анализи,
романи,
критика,
есета,
писма,
интервюта…
Публикувам!
Утвръждавам
прагматично направление
в литературата?!
А публиката?
Трудно й е да ръкпляска,
защото все още не е хвърлила от ръцете си камъните…
Една част от нея кряска!

Каква е значимостта на едното и на другото -
на напредването и на бавността?
Та това,
както кавзаше моят треньор,
е най-бързото напредване.

Водя битки с пространството,
за да го оставя като извървяно,
като път,
а то се гърчи,
не му е удобно
да бъде мачкано и префасонирано -
отдавам му заслуженото уважение,
прескачайки локвите,
които тънат,
отровени в гърчове,
но спирам пред всяка,
потапям ръка в калта
и я галя,
а наскоро даже прегърнах една
и не толкова,
за да й покажа,
че не може да ме изцапа,
но преди всичко,
за да сътворим взаимност
от отблясъците лунна светлина,
които светлеят ужасяващо
в своята безмълвност,
а тя - благодарната локва,
въздъхна с черната си усмивка и…
невероятно - възкликна възторжено:
-Обичам те! - а гласът й беше искрен,
с неподозирана чистота.
-Обичам те! - отвърнах аз
и запазих този порив,
за да го засея
като нови крачки
по пътя,
който има нов мащаб.

-Тук ясно се открояна волевият елемент на интелекта, Мо - казва Джити с удовлетворение.
-Да!- отвръщам кратко.
(Следва)