Здравейте! Това, което искам да споделя с вас тук, е вдъхновено от моя малък син /тогава само на 3 месеца/. Той е зодия Лъв, към която определено имам слабост... Определено смятам, че всеки човек е уникална личност и не зодията е определящата! Но музата не пита... Такава "ода" чудесно би могла да се напише за всяка от останалите 11 зодии! Вашите отзиви?
Възхваляваща ода за Лъва
Тя ще е като химн за ушите му,
балсам за наранената му душа,
като искрено подадена лапа…
Не си невинен, новороден, простоват, самонадеян и вироглав като Овена.
Не си и земен, спокоен, бавен, пестелив и материалист като Телеца.
Не си вечно бъбрещ, неблагонадежден и двуличен като Близнаците.
Не си лунен човек, плашлив, домошар и свръхемоционален като Рака.
Не си хладен критикар, мърморан и скучничко прибран като Девицата.
Нито пък обмисляш дълго - объркан, смутен и раздвоен като Везните.
Не си отмъстителен, прикрито жилещ и злопаметен като Скорпиона.
Не и остър кат` бръснач, прям до болка и със свръхпъргав ум като Стрелеца.
Не си инатлив, черноглед и старомоден традиционалист като Козирога.
Не и малко ку-ку, ексцентричен, вперил поглед почти само в бъдното и крайно независим като Водолея.
И съвсем не си стар по дух, покорен, мекушав, внушаем, скромен и болезнено чувствителен като Рибите!
Ти си Лъв! И … срамежливо коте! /но само понякога!!!/
А не риба няма, ходещо все назад раче или пък отровен скорпион…
Ти си Ден. Зора. И пламък слънчев, огненочервен, искрящ...
А не вълни студени морски, не Луна сребриста, не пустинен пясък...
Как да не ми е най-любима и мила именно Лъвската зодия???
Щом като на сцената излиза смело той,
с надежда голяма, откровена във сърцето,
че ще го повикат на бис, влюбени в личността му…
За внимание жадуваш, Лъве, копнееш за признание и слава,
мечтаеш за искрено възхищение,
за обич и милувка нежна, за прегръдка чиста, честна,
а също и за целувки знойни, страстни и любящи!
Признай си - трудно е да се храниш от хорското одобрение, уважение и респект -
но вярно за тебе това е, уви…!!!
Изискваш от другите високо признание /и наистина често го заслужаваш!/,
както естествено подчинение и страхопочитание -
но за тях не молиш малодушно, а мечтаеш, желаеш дръзко, бориш се упорито!
Стремиш се да бъдеш прочут и обичан!
Копнееш за леко потупване по лапите и муцуната,
за приятелско погалване по козината и корема…
Боли те силно, щом не те харесат,
скришом лижеш люти рани, горчиви сълзи рониш;
но пред другите винаги гордо изпъчен оставаш!
И въпреки всичко играеш с открити карти,
винаги гол - затова и толкова уязвим,
широко, спокойно, без страх себе си излагаш на показ -
като същински Тарзан!!!
Царят Лъв достойно се изправя,
гордо, мощно изревава:
"Слушайте - тук Аз съм Вождът!"
Няма възражения.
Че кой ще смее да оспорва властта върховна на това създание?
Гневът му мощен, справедлив, да предизвика върху себе си…
Никой - то се знае; всеки ще го величае -
един от страх, друг от възхищение, трети от силата повлечен,
четвърти непукист е просто, от властта не се вълнува…
Лъве, само изглеждаш мил и ленив като котка,
но иначе си с страшни зъби, с остри нокти!
Роден си за сложни времена като нашето, за велики дела,
изобщо не си подходящ за скучнотии леснички -
те са за слабите, неспособните и плахите!
Усещаш с лекота, разумно чувстваш,
величествений Лъвчо, син на Слънцето,
че който поиска си правилно,
ще му бъде дадено!!! /може не веднага, но все някога!/…
Затова си така активен и безстрашен, нали?
Защото вярваш в тоз космически закон:
"Поискай и ще ти се даде.
Почукай и ще ти се отвори."
"Така е!" - каза Господ отгоре…