автор: fightingone

Винаги се наслаждавам на компанията на естроверти.
Мъже с див пламък в очите, които биха отишли твърде далеч
чак до ръба и отвъд. Щури, лоши жени.

Свръхпредпазлив, такъв съм. Практични обувки и шалче
подпъхнато навътре. Никога не предизвиквам опасността
от страх да не ми изкрещят яростно: "Разкарай се, мистър Четири очи!"

****

Вечер в средата на лятото през шейсетте
Наобиколили сме огъня на плажа в Девън облян в лунна светлина.
Пием вино. Някой дрънка на китара.

Внезапно едно от момичетата се съблича и се затичва към морето.
Другите правят същото, възторжен взрив от святкаща голота.
Горещо злато в студено сребро. Далече.

Не ми се иска да съм последен, разкопчавам си дънките.
Спирам. По-добре е някой да остане на брега
и да пази дрехите. Разумно е.

Хвърлям още сухи дърва в огъня
и докато пращят слушам виковете и смеха
необезпокояван отпивам дълга глътка от виното. Шантаво копеле.