автор: butterfly

Съжалявам, трябва да си отида
Но знаех, че бе една лъжа
Колко време загубих тичайки след него
Който обещаваше и след това никога не се промени
Странни любови, въвличат ни в беди
Но в действителност си ги създаваме ние самите

И го очакваш на телефона
Караш се, оставяш линията свободна
Със сърце в стомаха
Свита на кълбо в ъгъла
Там сама, с една тръпка отвътре
Но защо него го няма, и
Е

Странни любови, които те карат да растеш
И да се усмихваш между сълзи
Колко страници за тях са написани
Сънища и синини от раздели

Са любови, които често на тази възраст
Объркват тази душа
Които се изпитват без да ни попитат
дали е една любов точно за нас

И колко нощи, загубени в плач
Препрочиташ онези писма
Които не смееш да изхвърлиш
От лабиринта на носталгията
Големи любови, които свършват
Но защо остават в сърцето

Които си отиват и идват
В мислите
Които ги скриват
Истински истории, които ни принадлежат
Но си остават като нас

Крехки странни любови
Затворници, пуснати на свобода
Странни любови, въвличат ни в беди
Но в действителност си ги създаваме ние сами

Странни любови,
Които често на тази възраст
Се разбъркват вътре в душите ни
Странни любови, въвличат ни в беди
Но се загубват като нас самите
Странни любови, които си отиват и идват
Истински истории, които ни принадлежат

Крехки странни любови
Затворници, пуснати на свобода
Които не умеят да живеят
И се загубват вътре в нас

Съжалявам, трябва да си отида
Този път обещах на себе си
Копнея за една истинска любов,
Където няма място за теб