Като гърне пробито,
като падащ облак,
млякото на любовта струеше
над нашите тела...
Ела!
И сабите самотни на тревите
ни криеха от погледа на враните,
накацали сред маранята,
но ние не усещахме
не чувахме,
и бяхме оглушали даже,
а бяхме в плен на огнената жар
струяща от забравени тела...
Ела!
Споменът от лятото далечно
и две слънца от черно злато,
огрели от гърдите ти сърдити
ме будят още...