автор: dido80

Летяща..., ароматна,
улавям мига.
Пронизващ шепот
ме взривява.

Опитвам се да се взра
в случайността.
Пеещ сън угасва нейде
там, в далечината.
Топло - и в душата ми е топло.
Светло - и в душата ми е светло.
(Лято е!)
................................
Нямам дъх да гоня времето.
Предразсъдъци крадат от
скоростта,
която вече съм набрала.
Спомени обсипват
с бели бисери
косите ми.
(Снизходително!)
.................................
Набръчкан гняв срещу
неправдата:
пътеотбиващата тъмнина
на мисълта.
Портрет на личността ми
се носи в обществото.
Мен ме няма.
Отдавна пътешествам по
гърба на синевата.
Хладно е - хлад и във съзнанието.
Зима е - зима във незнанието.
(Затишие!)
....................................
Озъбени ветрове
надигат черни облаци прах
от дъното на пресъхващото ми човеколюбие.
(Прелом!)
.......................................
Звездите в небосклона на фантазията ми
се замъгляват,
а после се натръшват
по крайбрежието на суетата, опиянени,
преливащи от гордост и безумие.
(Нека пасат!)
...........................................
А аз отдавна вече съм преглътнала
парчето от неузрелия плод,
който изкушението ми подаде
(Ще оцелея!)



1998-06-03