И когато стигнем до края
на поредната приказка,
всеки иска да бъде
добрият герой.
А добрият край някак си
все стои недописан.
Като глуха улица.
Като обратен завой.
Подминаваме знаците
и не стигаме никъде.
Всеки носи на рамо
непростени вини.
Уж обичаме ближния,
а сме заклети скитници.
Даже в точките
на пресичане сме сами.