с по някой лист
като сълза
дърветата
оплакват
заплелия се
в клоните им
вятър
врабците
заговорничат
със зимата
а гълъбите
се разхождат
в късогледите
очи
на всичкото
това
предначертание
безогледно
като
институция
облечена
във пусти
коридори
които
ти се струва
че си
преминавал
в разсеяната
свтлина
на утрото