през разплаканото
от дъжда стъкло
светът е като
всмукан в светлината
на наобратно функциониращ
времеви портал
размазан и искрящ по краищата
и издут
през рибешко око
през око на телескоп
възбуден и вдървен
при поглед в слабините на вселената
върти се
да върти се най-накрая
автобусът не завива
връща се обратно
да...
хора, атомните гъбички на Господ
пръкнали се гъсто
в влагата на рейса
киселият тежък мирис
на мръсни лепкави чадъри
слепнати коси и
яд заседнал между зъбите
обичам този свят
обичам
обичам този свят
със задухата, от която
ми се повдига
и повдигам вежди,
щом седне някой мъж до мен
задухата
в клетката
с решетки
от дъждовни капки
скука няма хляб
само погледи кога ще спре
кога ще спре небето
не небето
бог кога ще спре
да ни тъпче в тези рейсове
с мръсните чадъри
смесица от мокър прах
обyвки мокри
и прозиращ сутиен
хлъзгави до болка улици
до болка на бордюрите
батериите влачат
алкална неалкална
реалността отказва
да върви нормално
красота на безомразието
и сладникавата паника
опиума на незнанието
и хашиша в раните
танцуват скелети
във дискотеките
танцуват smileys
а аз заспивам
до подредени рафтове
със книги
с камъчета
кучето на мама
и презервативите са жълти
светофарно жълти
светофарно на изчакване
съм аз
аз
аз
изплакната и сгъната
във девет и полвина
хващам влака
без да знам дали ме има
докога и без да има
смисъл да ме има
преди ли след ли девет и полвина
чакам зелено
чакам
зелено
ти без мен
аз съм
просто
някъде
в слабините на вселената