автор: Anele

Всичко е първо във главата ми.
После бавно се приплъзва по гръбнака.
Свлича се под ноктите на пръстите
и търпеливичко реда си чака.

Секунди, месеци, години.
Времето край римите минава -
отлежават, както прави виното
и много трудно после ги забравям.

А листите приличат на платно,
художници жадуващо отдавна...
надрасвам със писалката едно
картина скучна май че му се падна.