автор: dalla

на M.(ен )
............................................

Ти си най-красива
В два без десет
Ти си най-красива
Когато си забравена
Продадена оставена
Да се отрони
Опакована
За дълъг път
Ти си най-красива
Когато те боли
Когато молиш
Да те съблека
Връщаш ми болката
С трепереща ръка
В тъмната половина
На стаята
Ме молиш да забравя
Че си няма
Няма като стар тапет
Видял какво ли не
И празна
Празна си,когато
Мен ме няма
В два без десет
Излежана и отвесна
Те събличам
Като паметник
С който се гаврят
Не казваш нищо
Каменна
И пряма
Забравям и красива
Си отново
И отново си проляна
Като монахиня
Ме обичаш
Само в тази стая
Само щом спрат да минават
Колите
Само щом светофарите изплезят
Жълти езици
Само в два без десет
Се смеем с теб…


....................................................................

ot arhiva....