автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)


ІV. ЖИВОТ, ОЗАРЕН ОТ ВЯРАТА


Вярата - продукт на човешкото самосъзнание


-Хей, Мо! Здравей! - обади ми се Джиги в ранния предиобед на Мъжка задушница.-Имам сериозен въпрос към теб! По въпросите на любовта, вярата, интелекта съществуват толкова много бели полета в литературата, ти полагаш огромни усилия и провеждаш ясна линия при изясняването им, правиш това в успешен диалог с корифеите в съременната литература, а мнозина от махалата преднамерено излизат с викове, че не се разбира това, което пишеш. Възхищавам ти се на спокойствието, но ти предлагам малко да поспрем тук, защото манипулацията от позициите на "неразбирането" реално нанася удар върху вярата на хората, търсещи ориентир в текстовете, които се публикуват в публичното пространство. Срещам направо безочливи твърдения, че терминологията ти е неразбрана, че школата, която създаде и утвърждаваш е нещо като придатък към съществуващи вече течения. Това от една страна. От друга страна…
-Чакай, Джиги! - опитвам се да я прекъсна.
-Не, Мо! - казва категорично Джиги.-Не ме прекъсвай, ако обичаш! Благодаря ти за вчера…Това е от друга страна…В постановката на "Театър 199" - "Изрод" поставиха един въпрос, на който обаче, не дадоха отговор, а преди време и ти ми зададе същия въпрос:"Какво е това ку…ва?" За по-голяма яснота ще посоча, че пропуснатата буква е "р". Това е област, достъпна за твоите критици. Нека да отговорят на този въпрос!
-О, Джиги! - възкликнах.-Ти поставяш голям въпрос, на който трябва да посветим цял параграф или отделна книга. Но и много умело правиш постановката. Щом "интелект" и "парадигма" остават неясни, след като се дават подробни обяснения, нека да определим обема и съдържанието на този термин, за да закрепим и понятийния му статус. Преди да съм го направил, посочвам, че "ку…ва" е с ранг на категория за художествената литература от последно поколение, защото засяга съдбата на всеки човек.
-Етимологично "ку…ва" произлиза от един от синонимите на "фалос" - "к…р" и по този начин изразява опредлена връзка между мъжа и жената, а не характеризира определен тип жени, както широко се разбира и се утвърждава като някаква митология за махленска употреба-казва някак си победоносно Джиги.
-Чудесно!-казвам проточено.-И "любов" е в единствено число, а се отнася винаги за двама. Така и "ку…ва" е в единствено число, но съдържателно, като свои субекти включва и мъж, и жена, които са в особено положение.
-Мо, дали има нещо общо с обсъждания въпрос фактът, че в Япония за работниците е органидирано публично фелацио - мъжете се редят на опашка пред платформата, където ги чака утешителката на тяхното напрежение? И това се прави с цел да не се намалява производителността на труда.
-Направо ме изненадваш с този въпрос, Джиги! - казвам и продължавам да размишлявам:-Работодателите са измислили начин работниците да не се раздвояват и обществото е организирало въпроса по такъв начин като е поело функцията, която е в задълженията на съпругите на тези мъже и по този начин ги спасява от опасността да станат "ку…ви", т.е. да принуждават съпрузите си да се натоварват емоционално, отвличайки вниманието си към сексуалния процес.
-А кои мъже са ку…ви, Мо? - пита Джиги и очите и блестят хитро.
-Тези, които принуждават по някакъв начин съпругите си да се прехласват пред чужди фалоси -отговарям категорично.
-Но това си е акт на прикрито насилие Мо, не намираш ли?
-Така е! - съгласявам се аз.
-Аз ку…ва ли съм, Мо? - пита Джиги с черна сянка в гласа.
-Не, Джиги! - казвам нежно.
-Но аз имам интимна връзка с теб?
-Това е така - признавам скромно - но твоята семейна връзка отдавна е била изчерпана и ти влизаш с мен в любовно отношение, а не изневеряваш на онзи, с когото някога сте подписали договор да се обичате.
Явно е, че обяснението ми задоволява напълно Джиги и тя бърза да вземе думата:
-Семейството е там, където е любовта, нали така Мо?…А не там, където са неговите останки. Вярно ли е това, че, когато една любовна връзка се изчерпи, да се търпи положението на Не-любов, си е направо грях?
-Смяната на партньора не противоречи на принципа на моногамната любов - отговарям кратко.-А всичко това е свързано и с въпроса за вярата, защото любовта и вярата вървят ръка за ръка.
-Може би, говориш за тревожното състояние на вярата, което поема ту в едната, ту в другата посока, когато любовното отношение напусне границите на споделеността? - казва Джиги и много точно ориентира предметната област на разговора ни.
-Това, което казваш е много прецизно - отвръщам.-Ти ми помагаш да избера ракурса на поетичната илюстрация на разговора ни по тази тема.
-Някои психолози разглеждат разбиранията за света като персонална религия - подхвърля Джиги като че ли случайно.
-С тази постановка тихомълком философията се подменя от религията, а самата религия се разглежда като универсална от гледна гочка на уникалните човешки разбирания за света - казвам малко тревожно.- Коварна постановка.
-И това е така - допълва Джиги - защото се прави опит за присвояване на вярата.
-Когато кажем "религия", имаме предвид една от идеологическите форми на обществено съзнание. Религиозната вяра е убедеността, че Бог е нравственото начало у човека. В действителност вярата е нравствено-психологическо качество, чрез което се разкрива и мирогледната ориентация на индивида, и неговата волева, и неговата ценностна изграденост. Отъждествяването на религията с вярата или на мирогледната оринтация с вярата и с религията е неправомерно. Едно явление се определя във взаимодействието му с останалите явления, а не чрез отъждествяването му с тях, макар че тъждеството спада към инструментариума на сравняването и анализирането.
-Връзката мужду самосъзнанието на човека и неговата вяра е реална и е много важна за познаване, както от философите, така и от психотерапевтите, а не на последно място и от четящата аудитория - казва Джиги и бързо замълчава, сякаш чака отговор на някакъв въпроса.
-Чудесна постановка! - веднага се отзовавам.-Ти посочваш връзката, но не казваш каква е тя съдържателно. При това положение, колко човека ще те разберат какво казваш? А съдържателно тази връзка се отъждествява от онези взаимоотношения, които обективно изграждат мястото на човека в обществото.
-Да, така е! - отвръща ми Джиги.-Съгласна съм с теб. Днес слушах по радио "Христо Ботев" някакъв сладкодумник - Петко Йотов, който надълго и нашироко обясняваше, че хората, които спят под мостовете са най-щастливите същества под звездите, че хората такива, каквито са - богати, бедни, умни, глупави и т. н. са еднакво щастливи, защото всеки намира това, което търси, че няма защо нещата да се променят, защото те са такива изначално.
-Познавам го! - казвам с извесна доза отегчение.-Това е Началникът на Военно-историческия музей в София. Слушах изложението му, което го характеризира като типичен идеолог - смесица от най-различни неправомерни разсъждения, изказвани с благ тон и подкрепяни от водещата на програмата, която дори и не си правеше труд да вникне в това, което казваше нейният събеседник, осъзнаващ се като щастлив човек и по силата на това всички му се привиждаха като такива.
-Нещо друго, пак в тази връзка, Мо! - казва Джиги с известна доза напрежение.-Луси поиска твоето съдействие във връзка с жена от ромски произход, която проституира и има малко дете. От нейните думи личи, че тя никак не е щастлива от тази си участ, не тя търси тази реалност, а тя й се натрапва като възможност за съществуване. Ти си човек, който прилага функцията си на граждански контрол върху обществените процеси. Как ще се развият нещата в тази връзка?
-По тази линия ние вече сме се интегрирали със Запада - там се прави това, значи че и тук трябва да го има. Така се утвърждава тази злощастна реалност. А случаят, който разказваш е конкретен и неговото решаване е въпрос на конкретни стъпки…
-Аз подкрепям тези, които твърдят, че семейството е най-съществената част на човешката култура - каза Джиги.-В този смисъл, ти често говориш за предците ни като за наши богове.
-От тази гледна точка могат да се видят и социо-културните измерения на приятелството във връзката му и такъв феномен, какъвто е вярата.
-А според мен е необходимо да се развива наука за вярата и от нея да се обособи учебен предмет - вероучение, като светска дисциплина, която да подпомага формирането на вярата у децата от най-ранна възраст.
-Модерните психоанализатори правилно твърдят, че, за да се развива концептуалната рамка за света, е необходимо постоянно да се развиват разбиранията на хората с нови знания. Това е нов поглед за ортанизиране на образователната система, но извън нея остават не малко деца - отбелязвам един факт, който разкрива проблематичността на разглеждания процес.
-Какво трябва да се прави за развиване на вярата у хората, Мо? Това е въпросът!- казва категорично Джиги.
-От гледна точка на разглеждания въпрос, отговорът е пределно ясен - да се развива интелектуалната способност на хората, което предполага съответна организация на обществото - отговарям с пълната увереност, че съм изчерпателен и ясен.
-Предлагам да продължим с "Историята, която тук разказвам", в която предстви десет поетични текста в предишния откъс - казва предвидливо Джиги.
-Съгласен съм! - отвръщам кратко и започвам да й чета продължението на тази история.


11.
Самата ти си пленница на болка,
която чрез преструвка управляваш
в преднамерена поредна обиколка,
опитвайки се да се забавляваш.
Оказва се, че пламъкът сърдечен
напразно съм ти го приписал
с обет да бъде неизменен, вечен
и тъй съдбата двойна съм орисал:
от всеки нещичко да вземе -
обратно на това, което е направил,
а стореното като база да приеме,
която и законът вече е забравил.
От тук нататък няма да те моля,
защото общия ни трепет пазя,
но ще приложа много вяра, воля,
та тебе също да не мразя.


12.
Ще бъдем заедно след време,
но пак за тебе мисля си сега -
кой каквото ще да вземе,
на мен дарила си тъга?!
С вярата ми правиш си шега,
която от предците ми е плод
и чрез манипулативната игра
крачиш през случайния живот.
Мойта грижа е - ръцете топли
да запазя за уречения час,
за да не допусна вече вопли,
щом ги споделим на глас.
Положението, в което се заплетох
е наистина пределно сложно,
но, погледнато разумно, счетох,
че за вярата ми става то тревожно.


13.
Възпяват в песен истинския мъж
в ролята му на е…ч, пияч -
не съм препивал ни веднъж
и нямам дарба на сваляч.
Затуй навярно в отстъпление,
започваш нови сметки да кроиш
и уж изпадаш в примирение,
та плановете си да отстоиш.
Така се води битката тревожна
в безмълвието на действата потайни
и в тази ситуация невъзможна,
опитвам да удържам резултати трайни.
Ти имаш много качесва отлични,
но аз признавам обичта ти,
с която стават римите прилични,
а ние си оставаме благати.


14.
"Не докосвай мойто време,
дявол да те вземе!" -
ме наказваш с твоя вик,
демонстрирайки различния си лик.
Вече чувствала си се чудесно
и решаваш си проблема лесно:
затова така решаваш -
повече сърцето да не даваш.
Щрих последен - нещо мило,
да те гледам позволило,
ми запазва буен пламък,
виждайки, че си от камък.
В твойто поведение ужасно,
будещо и възмущението ми гласно,
укротявам бликащата злоба,
движеща поредната ти проба.


15.
Подмами ти сърцето ми наивно
в капан от чувства ярки
и след това, с дихание противно,
да умъртвиш емоциите ми искаш - жарки.
Но пак такава те харесвам,
държейки те на разтояние
и даже плитките ти вчесвам,
не чакайки от тебе разкаяние.
Юздата на сластта те укротява,
но само за известно време,
а след това се проявява
усилието с ефектно бреме.
За тебе вече съм противник,
когото искаш самоцелно да сразиш,
разбрала, че не съм наивник,
но ти умееш само да рушиш.


16.
Дори и изгревът, когато - златен,
създава миг на трепет, тъй приятен,
е само дубликат, но копие бледо
на нашата взаимност, мило чедо:
на чувства, смесени чрез радост,
градяща поотделно нашта младост,
а тя е най-дълбоката основа,
на бликащата радост нова.
Създаденото ти отхвърляш едностранно,
а аз намирам туй за странно,
че милата, наречена от мен "съпруга",
приема образа сега на друга,
която неуморно с мен се гаври,
показайки ми миризливите пачаври
на съзнателно приетата съдба предвзета
на жена в свойта самота заклета.


17.
Изписвам страници - една след друга, многобройни
и вграждам в тях аз светло чувство,
та с мислите - объркани, нестройни
да сетиш тази нотка на изкуство,
създавана от неподправената страст голяма,
която ще живее в мойте книги
и авторът им, даже да го няма,
сега ти казва:"Ти вини ги с думи многозначни
за всичко, що ти е угодно,
дори за туй, че са така прозрачни
и критиката казвай си свободно,
но няма да откриеш чувства мрачни!"
Това от тебе съм запазил
и в стиховете ти го връщам,
макар че с тебе съм загазил,
нови пътища за теб разгръщам.


18.
Аз щастие обещах ти отговорно,
а ти създаваш положение сложно
с поведение, близко до позорно
и вземането на решение става невъзможно,
защото ти общуването ни прекъсваш
и тъй поемаш си съдбата,
с което ме отблъскваш,
но така затъваш във вината.
А щастието взаимно се постига,
но ти това не си разбрала,
а аз приемам твойто:"Стига!"
с което мислиш, че душата си раздрала,
но аз прекрасно те разбирам,
с целия ти егоизъм,
че пътя си с тебе не избирам
и гърча се в моя алтруизъм.


19.
При мене няма грешка,
а ти стоварваш ми вината тежка
и даже умтиматум ми отправяш -
с което думите за вярност ти забравяш,
но искаш да ми причернява -
с поведение, програмирано да наранява,
а аз с любов те оправдавам
и всичко, искано то теб, ти давам,
с което цялостта ти пазя,
дори в мочурища да газя.
Поддържам те в ситуация на приятелство -
в абсурда търся и намирам разбирателство
а в него вярата трепери,
когато разумът ми повода не може да намери
на твоята безмилостна атака,
която работата ти до втръсване протака.


20.
Времето, прекарано с тебе преживявам
и откривам смисъла му миг по миг
но така, чрез цялост, отстоявам
и тревогата в сподавения ти, болезнен вик,
с който пожела и нашата раздяла
като ново някакво решение,
в което пак сияеш цяла,
в свойто лицемерно примирение.
Навярно винаги били сме чужди
и времето случайно е събрало,
връхлитащите ни реални нужди,
с което радост малко ни е дало.
А зная, няма да речеш,
че казаното тука не е вярно,
но правиш опити и да отречеш
с твърдение винаги полярно.
-Знаеш ли, Мо? - започна много внимателно Джиги.-Дали няма да е добре този поетичен изказ да бъде подкрепен и от допълнителни пояснения, с което изложението да стане по-конкретно?
-Обратно, Джиги!-отговорих уверено.-Именно поетичните текстове конкретизират изложението допълнително и му придават завършен вид. Разбира се, степента на конкретност е тема, по която бихме могли да говорим още.
(Следва)